Валяк и цигулка/ Каток и скрипка/ The Steamroller and the Violin – реж. Андрей Тарковский Саша е момче от Москва. Сред група работници, асфалтиращи площадката пред кооперацията си, той среща Сергей, шофьор на валяк. Всеки от двамата е привлечен с нещо от другия. За Саша Сергей е силен и способен да се справи с всичко...
Много от късните теми на Тарковски могат точно тук - газенето в плитките спокойни вода, призрачните горски пейзажи в мъгли, поезията на забранените зони, забавения каданс.
Момче има нахалството да твърди, че знае тайната за леене на камбана; командва екип от работници в процес, за който всъщност не знае абсолютно нищо. Когато камбаната зазвънява, това, което чуваме, е звукът на вярата на Тарковски.
Екранизацията по едноименния роман на полския писател фантаст Станислав Лем Solyaris / Соларис (1972) е като огромните платна на Анселм Кийфър. Не можеш да си го окачиш в тесен дом, интериорът ти (душевния, не панелния) трябва да е широк и с много-много висок таван.
Когато Андрей влиза, вратата се отваря като портал, сякаш вече е в друго време и място. По-голямата част от поредицата образи прилича на сън. Както и преди, Тарковски изобразява разговора между Андрей и Доменико, като пространствената им връзка е срината/размита. Всеки от тях е заснет сам в собственото си пространство, но докато общува с другия. Движенията на камерата, между двамата имат странно усещане за единство и самота. Както в много сцени в целия филм, Андрей сякаш търси с и за гледната точка на камерата. Той се лута наоколо само за да открие, че гледа в камерата или че камерата бавно се взира в него. Това е търсене и разпознаване на себе си и от двете гледни точки.
Очевидно “The Sacrifice” е сложна наративна система изтъкана от различни символики и смисли, с леъри повече от всеки друг филм на Тарковски. Еднозначното тълкуване е невъзможно. Сън и реалност са неразличими.
...
