Мисията невъзможна: Възмездие – експлозивната кулминация на емблематичната екшън поредица, която преобърна представите ни за зрелищно киноразвлечение. Супершпионинът Итън Хънт влиза в решителна схватка с енигматичния изкуствен интелект Същността, а залогът е самото бъдеще! Всеки избор, всяка мисия – всичко води дотук!
Black Bag / Черната чанта (2025) е строго интелигентен шпионски трилър, каквито факир в жанра като Содърбърг (а и Финчър) може да произвежда по дузина на седмица с едната си ръка. Стилистично прецизен, префинно духовит, но винаги със щипка старомоден морал (взаимната лоялност на Бланшет и Фабиндер), с елегантен до болка като безупречните костюми на...
Режисьорът на хитовете Честита смърт и Откачалка Кристофър Ландън се завръща на територията на трилър жанра с убийствена мистерия, която ще накара зрителите в киносалоните да тръпнат от страх и да гадаят какъв е отговорът на загадка, в която всеки е заподозрян… или следваща жертва.
Аматьорът – шпионския екшън на Джеймс Хоус, който ще преобърне представите ни за напрегнат трилър. Със солидна литературна основа, забележителен екшън, пулсиращо напрежение, шокиращи обрати и впечатляващ актьорски състав, сред които Рами Малек, Рейчъл Броснахан и Лорънс Фишбърн, филмът обещава качествено и ускоряващо пулса киноиживяване в най-добрите традиции на жанра.
Насилието от деца към деца е възможно най-голямата гадост, и отговорност за това има цялото общество. „Юношество“/Adolescence говори за това – обществото, със своите инфлуенсъри и социални мрежи, промива най-очевидно и с най-тежки последици мозъците на децата. Семената на пороците, враждебността, мизогинията, шейминга, малтретирането по всякакви признаци на различие се сеят от телефона в джоба им.
Пропагандата за душите им е 24/7. Попиват като гъба клипчета на Андрю Тейт за това какво е да си мъж, какво е да си жена, какво трябва да правиш, за да те харесват, и какво не – от лъскавата шайка, безразлични към съдбата им платени гурута на деня. Децата нямат инструментите, за да се справят с всичко това – училището им е военно поле, в което са едновременно жертви на тормоз и тормозещи, а в "най-добрия" случай – пасивни свидетели на тормоз.
Домовете им са място, където да презаредят амуниции, тоест телефоните – да обработят компроматите от съучениците за себе си или да изпреварят атаката, като пуснат такива срещу други, да се прегрупират, да обстрелят мишената – нарочения клетник – да разпространят тегобата му на колкото се може повече други потенциални мишени.
Няма измъкване. Всичко е скачени съдове – пасивно, неадекватно на случващото се семейство, което измерва грижата за децата предимно с материалните неща; неадекватни на случващото се държавни институции и орди, заредени с нагнетена омраза до козирката – млади и "здрави" рупори на злото.
Честито. „Adolescence“ е апокалипсис. Апокалипсис сега.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
