Знам, че е безразсъдно – след него никой няма да дава и пет пари за написаното от мен, но с ръка на сърцето мога да заявя, че Владислав Апостолов e човекът, когото аз бих наел за да ми свърши работата. Журналист. Ерудиран киноман. Пристрастен фен с нулев толеранс към калкулиращи “драматичен интелектуален застой” единици и потребители на „наливната, буйна, горделива глупост”. Badass терминатор в режим на денонощен ъпгрейд, спихващ тихите надежди на спретнати слушковци в генезис. Не ползва многоточия, не отказва батъл. Патос мери според залога на конфликта. Възмутително точен в реакциите си. Концентрира се в хладнокръвен анализ и пламенна критика, двойна подсечка за безпомощния адресат. Не се страхува да критикува идеи, колкото и благовидни да са. В искреността му не прозира преднамерена стратегия, затова текстовете му те печелят по-бързо отколкото закъсал щатски астронавт набира 555.  Преди време дружески нашляпа затъпялата от многото free gsm минути тийнкултура, спорадични проплаквания от което още бълбукат в рамките на богоизбраната ни територия. Няма никакво намерение да отстъпва риториката си ни на тинк-танк, ни на НПО.

Movies.bg изпитва нездрава радост и получава щедро морално потвърждение за съществуването си именно от подвижни умове като Влади Апостолов.

Фотоколаж: Катя Дамянова

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Джо Пеши. С бухалка.

Най-тъжната история, която си чувал?
“… и живели щастливо, докато смъртта ги раздели”. Шибано моногамно проклятие с песимистичен финал, възвестяващ биологичния лимит на хомо сапиенс.

Твоят топ 3 за деня?
Hitchslaps в YouTube, Dirty Old Town на The Dubliners и малцови бижута, разпилени в обработено стъкло.

Едно доказателство за края на света?
Гаргантюанският успех на “Бързи и яростни 7”.

Как ще наречеш своето място?
Клубът на хипертрофиралото его, в който не бих пускал такива като мен.

Мита, в който вярваш, и този в който се съмняваш?
Вярвам в митовете за Кристофър Хитченс и се съмнявам – о, как само се съмнявам – в мита за психопатичния филицид Авраам.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Плътен пакет заблуди.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Съвременна българска.

Най-самотното питие?
Класно малцово уиски, случайно попаднало на накривената маса на простолюдието.

Любимата абревиатура?
NASA и NSFW

Какво видя през ключалката за последно?
Разфокусирани очертания, фрагменти от плът, обещание за африкански бедра и приканваща джунгла.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
„Беше превъзходен. Могъщ, твърд, вълнуващ, с отлична форма и не прекалено дълъг. Никога не съм се чувствала толкова изпълнена…
Наистина си написал прекрасен текст!“

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Императивно е. Нека са примати с повишени нива на интелектуално любопитство.

Езикът, който искаш да владееш?
На киното. И някой мъртъв.

Списанието, на което искаш да си корица?
Charlie Hebdo

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Цяла галактика е. Риалити знаменитости, хип-хоп изпълнители, кралски двойки, тийн сензации и други нажежени газови кълба.

Тормозел ли си съученик като малък?
Да, но не систематично и ритуално. Тормозех и себе си със себе си.

Какво ти се колекционира
Скелети на динозаври, плочи и възмутени физиономии на самовлюбени, претенциозни карикатури.

Колко често си сменяш паролата?
Не притежавам никакво чувство за дигитално самосъхранение. По-често сменям компютъра, отколкото паролата си.

Личната ти прогноза за времето?
Изтичащо. Вълнуващо. Ще преобладава непостоянен климат на конфликт с рационални лъчи на скептицизъм, пробиващи облаците от суеверия и индоктринация.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ще умра като куче.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да пукна ако не ми пука. Усещате ли жегата зад ъгъла?

Kолко хора ти играят играта?
Малко са, мамка му!

Кога научи правилата на движение?
Когато спрях.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Като лековерно хлапе в сладкарски капан на педофил с минибус. Или свещеник.

Какво искаш да саботираш?
Вярата, религиозните хора и всички ментални банкрути над 25-годишна възраст с тишърти на Че Гевара.

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Паоло Сорентино с “Великата красота”! От много време мечтая да видя как би изглеждал филм на Федерико Фелини през XXI век.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Съжалявам. Левият бутон на дигиталния гризач ме е разочаровал повече дори от упражненията по нонсенс на леви квазиидеалисти. Добре, че бе Марлон Брандо да каже, че “всяко съжаление в живота е излишно”.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Да. За около три парчета време.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Егоцентрик с комплекси и делюзии като мен винаги ще иска да бъде помнен, повтарян, цитиран и възпяван. Но нека суеверните, ирационални вярващи, сексуално фрустрираните националисти и тези, които мислят, че Вим Вендерс е по-голям от Скорсезе да ме помнят с лошо. С много лошо.

Селска идилия или градска невромантика?
Градска невромантика. Или крайбрежна екзалтация.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!