Борислав Колев е сценарист и режисьор на суперуспешния “Стоичков” – хедлайн на всяка негова медийна визитка от 2013-та насам. Нормално. Преди да стигне обаче до “Стоичков”, маршрутът в журналистическата му карта на кинокритик е дълъг, минава през вестниците “Поглед”, “Стандарт”, “Сега”, “24 часа”, през колонката му “От пръв поглед” във в-к “Култура”, в разрез с наукообразното говорене (по Геновева Димитрова) и “дидактичните налепи”. Бил е и глав. ред. на сп. “Паралели”. Някои от пътищата избира и проправя за първи път, после се помнят като знакови. Във в. “Капитал” създава концепциите и е отговорен ред. на приложенията “КапитЕл”, впоследствие -“Капитал Лайт”. Не се взима на сериозно, въпреки, че е носител на Националната награда за журналистика на СБЖ, 2001-ва, а в периода 1992 – 2000 г. три пъти е номиран за двугодишните награди на Съюза на българските филмови дейци за кинокритика и веднъж за ценната за всеки киноман книга с интервюта “Горчиво кино” (1998).

ТВ подплатата му е дебела – съавтор и водещ на предаването “Кино в чекмедже”, 1995 по БНТ. Сценарист на предаването “Понеделник осем и половина” (1998-2000) по БНТ, на формата „Лачените обувки на българското кино“(2015), както и на многократно излъчваните по БНТ документални филми “Голямата синя магия” (1994), “Парола: жив класик” (2002), “Балада за Гунди” (2003). Зам. програмен директор на БНТ, отговорен ред. на филмовата програма на ТВ7, автор на концепцията и програмен дир. на телевизионния канал “Спорт 7”, глав. ред. на “BIG Brother 4″по Нова ТВ, филмов експерт в киностудия “Екран” на БНТ.

Но многото съкращения на длъжностни характеристики едва ли могат да създадат майстор на разказа. А Борислав Колев е такъв заради способността си да съпреживява, заради обективността си към субективното, детайлът, в който голямата картина се отразява. Потвърждение за това е и вторият му филм “Салто Мортале“, разказ за драматичната съдба на феноменалния щангист Ангел Генчев, който от олимпийския връх пада на житейското дъно, но не се предава, а опитва да започне нов живот. “Салто Мортале ” блестеше на София филм фест 2015, като единственият български филм в международния документален конкурс, в компанията на елитни световни заглавия от последната година, включително новият носител на “Оскар” “Citizenfour” за Едуард Сноудън. “Салто Мортале ” вече има покани за участие на фестивали в чужбина, а разпространението му в родната киномрежа (и ревю в сайта) предстои.
С нетърпение очакваме и дебюта му в игралното кино “Коледа”, по разказ на Иван Кулеков, който в момента завършва.

Кадър от филма “Салто Мортале”

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Ако наемам хора за онова, което трябва да свърша сам, накъде съм тръгнал? Иначе, в екипната работа, търся съмишленици. И не мога да се оплача – в повечето случаи намирам.

Най-тъжната история, която си чувал?
Наскоро ми стана адски тъжно от емигрантската история на мой близък приятел. В последните години пътувам доста по света и се срещам с много български емигранти. Те са с различен социален статус, има и богати хора сред тях, но щастлив емигрант не съм видял. Поне такова ми е усещането.

Твоят топ 3 за деня?
Ако говорим за навици – обичам нощта. 1. Питието. 2. Мачът по телевизията. 3. Четенето.

Едно доказателство за края на света?
Медийната среда и т. нар. „шоубизнес“ в България.

Как ще наречеш своето място?
Варна, в която съм роден и израстнал и София, в която живея и се формирах като личност. Където и да съм по света, най ми е хубаво, когато се прибирам в България – при хората, които обичам и ме обичат.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Годините си казват думата и играя футбол все по-кофти, според моя си критерий. Зная какво трябва да направя, ама не ми стигат силите… Но се надявам да поритам още, без да се излагам много, защото ми е огромна тръпка.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Не съм някакъв музикален талибан – нека си слушат хората, каквото им е кеф, стига да не пречат на другите. Иначе моята банда е „Моторхед“. Фен съм на АС/DС с Бон Скот, на „Джудас прийст“ с Роб Халфорд. От българската музика – изпитвам носталгия по силните години на „Контрол“, „Хиподил“, „Ъпсурт“.

Най-самотното питие?
Аз по принцип съм си самотен пияч. И така ми е добре.

Любимата абревиатура?
КПСС, БКП, ОФ, ДКМС, ДС, ЦСКА, БСП, ДПС, МВР, ГМО… Шегувам се.

Какво видя през ключалката за последно?
Героят на един мой сценарий за игрален филм, който се надявам да заснема, видя през ключалката любовна сцена. Хетеросексуална. Жената беше много красива.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Навремето почнах работа в една медия уж като голям началник. Говореха ми как щели да ми дадат свобода да реализирам идеите си и други такива простотии. И аз взех, че се вързах…

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Кифлите, без оглед на възраст, пол и вероизповедание, които са оставени да вършеят из българското медийно пространство. Извънземните ще има да ни се чудят на акъла…

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
На всички клетници в републиката, които се изживяват като звезди. Ще ги кача на космическата совалка и да не се връщат.

Списанието, на което искаш да си корица?
Айде сега, ще плашим хората…

Тормозел ли си съученик като малък?
Да. Бях много див.

Какво ти се колекционира?
Като дете събирах снимки на футболни отбори. Това ми стига.

Колко често си сменяш паролата?
Рядко.

Личната ти прогноза за времето?
„Слънчево, с гръмотевици“. Това е цитат.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Старо куче съм аз, с белези от много битки. Това си има и предимствата.

Борислав Колев и неговият идол Йохан Кройф, личен архив Борислав Колев

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Взех да се замислям напоследък. Честно!

Kолко хора ти играят играта?
Опитвам се да бъда екипен играч – и когато съм правил медии, и сега в киното. Колкото повече читави хора увлека в играта, толкова по-добър ще е крайният резултат. Чудесно знам, че без подкрепата на колегите си не мога да постигна нищо.

Кога научи правилата на движение?
Не ги научих и си патя от това.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Често съм вътре. Краста си е. Понякога влизам в абсолютно безсмислени спорове и много ме е яд на мен.

Какво искаш да саботираш?
Агресивната некадърност и лошият вкус са навсякъде. Аз ги саботирам, но какво от това?

Кой сбъдна последно твоя мечта?
Моят идол от детството до ден днешен е гениалният футболист и треньор Йохан Кройф. Мечтаех да го срещна и го срещнах. Два пъти! Разговарях с него, подарих му мой филм. Неописуемо изживяване!

Съжаляваш ли за някой бутон, който си натиснал?
Уха! Много грешни бутони съм натискал и продължавам да го правя.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Ако спечелиш голям финал с 2:1 – да, повече е. И завинаги. Ако ламтиш за две, без да си даваш сметка, че имаш прекрасно едно, обикновено отиваш на нула – капо си.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Разбира се. Всеки го иска, дори и да не си го признава.

Селска идилия или градска невромантика?
Аз съм градски пич. Селото не ме вълнува – във всеки един смисъл.

…

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!