Пустинята е индустриална поема; ода за неразбирателството. Единственото, което има целеустремен живот са корабът и заводите. Т
Всяко поколение има своята утопия. Дария и Марк са мечтатели. Чувстват се най-добре извън града (където са и всички комуни). Градът е антигерой, крепост на лъжата от телевизора, територия на ченгетата, на параноята от Студената война.
L'Avventura действа като тъжна песен, вик на отчаяние, зов заглушен от монотонно биещите острова неподатливи на опитомяване от разума вълни, вълни на чужда на съществуването на човека природа. Вик за евентуалното наличие на който съдим само по гримасата. Гримаса на преиграна радост или автентичен ужас - не я ясно, но не е и от значение.
Името Хирошима Рива разчленява на срички - разбива топонимията на травмата - страхотно решение на Ален Рене, аналогично на фрагментацията на кадрите. Символ на ограничената способност на разума да обеме и реагира на болката, но и на топлината от близостта.
Жана Moро привлича вниманието във всеки кадър. Орсън Уелс не случайно я нарича най-великата актриса в киното. Без да е аватар на сексуалността и да манифестира обезателно еротика, тя е зряла, мощна, женствена, и най-вече извън мъжкия контрол.
Млади, красиви и кухи като манекените на Де Кирико, Пиеро и Виктория играят желание без да го имат. Уговарят се за среща, на която спонтанно никой не идва. Апетитът за отдаденост е бил фалшив. Човешка връзка няма, нищо драматично не се случва, но пък филмът продължава.