В Zabriskie point / Забриски пойнт (1970) виждаме Лос Анджелис от края на бурните 60-те, години на миналия век. Рекламните билбордове и всякакви други знаци на просперираща икономика са окупирали агресивно публичното пространство, така както университетите инкубират двайсегодишни антивоенни левичари, посрещащи челно полицейски палки и щитове по улиците.

Звездата на Забриски Mark Frechette (1947-1975) играе въоръжения студент-радикал Марк, който бяга от полицията след хаос и престрелка в студентски кампус. Влиза в арест за малко, коклото да го запишат под името Карл Маркс, и то с грешка. Харисън Форд е един от арестуваните в участъка в този кадър. Докато полицията го гони той “яхва” за удоволствие частен двуместен самолет. Поривът го запраща към пустошта. Oт самолета Марк регистрира самотна кола да прекосява пустинята. За развлечение се снижава и прави смели пируети около нея. Така Марк среща другия протагонист на филма, студентката по антропология Дария (Дария Халприн). Хипи-мацката шофира буика си към своя sugar daddy – мастит строителен предприемач, чиято компания има златни планове за пустинята.

Отбивката и лирическото й отклонение с бунтаря Марк прави сърцевината на филма. Небесните им млади тела се скачват в психодраматизирана оргия

(медиите много ядат Антониони за това). М.А. решава да мултиплицира двойката им до стотина души (темата за двойниците и дегизировката – Марк се боядисва и прави на “черен”, както Моника Вити в Затъмнение (1962)). Хореографията им в пясъчните дюни на долината е спорна като качество и необходимост, според мнозина Антониони видимо навлиза в територия, която не му е присъща на вкуса- не разбирал младите, неговите се държали инфантилно и тн…

Има момент, в който Марк, за който така и не се разбира дали е отговорен за убийството на ченгето в първо действие, насочва скришом револвера си отново срещу ченге, което в този момент разпитва Дария. Това силно ми напомни политическия пърформанс-жест на съвременния артист Крис Бърден от 73-а, в който той предполагаемо изстрелва няколко куршума от револвер срещу летящ самолет Боинг 747.

В третия акт Марк решава да върне самолета от пистата откъдето го е взел. Преди това с Дария го изрисуват целия в шарени експресивни графити; на крилата има чифт огромни цици. В момента в който каца на летището куките застрелват Марк от воле. Антониони взима тази история с убийството и самолета директно от новинарския поток, не е измислица. Разбрала за развоя на случая от радиото в буика си, Дария не може да остане същата. Срещата със спонсора й (Род Тайлър, с написани директно от Сам Шепърд реплики) в шикарната му резиденция, нещо като Панорамата в Плевен, е мимолетна. Индианската й осанка дава кръгом, само за да впери след минута гневните си очи в архитектурното чудо сред скалите. Там в него момент се случва среща-заседание на десетина тежки строителни инвеститори. Миг по-късно сградата се вдига във въздуха. “Кери” на Стивън Кинг, която прави подобни неща от дистанция излиза няколко години по-късно. Любим финал, толкова много общо има с финала с мимовете в Blow-Up (1969). Истинска красота.

Снимките са правени юли 68-ма година в Лос Анджелис, след това във Финикс, Аризона и Забриски пойнт, Мъртвата долина. Забриски пойнт е вторият от общо три филма на английски език, за които Карло Понти има договор с Метро-Голдуин-Майер. Тъй като и следващият The Passenger на Антониони няма касов успех договорът не се подновява. Марк живее като героя си. Три години след филма е намерен мъртъв. Който иска може да прочете историята му.

Финалът с експлозията е сниман със 17 камери от пак толкова ъгли. Монтажът на кадрите от тях екзалтира, не може да останеш равнодушен. Великолепен е, мамка му. Такъв е и иконоборческият саундтрак на “Пинк Флойд”. Под напора на громящите крясъци на Роджър Уотърс в Come In Number 51, Your Time Is Up капитализмът символично се пръска и лети в каданс на шибани малки парчета. Деструкция и деконструкция в едно.

Забриски пойнт спада към групата култови road movies от 70-те – годините, в която контракултурата на хипи движението има своето широко влияние.

На Запад цяло едно поколение изригва срещу институционалния фалш, милитъри пропагандатата и стандартната стълбица – кариера, пари, статус. Забриски, естествено, влиза в едно изречение с Волният ездач (1969) (има директна визуална препратка към него), Среднощен каубой, Плашилото и Vanishing Point (1971), Интрересен факт – Денис Хопър, режисьор на Ездача, е и съпруг за известно време на Дария.

Всяко поколение има своята утопия и ангели. Дария и Марк са мечтатели. Чувстват се най-добре извън града (където са и всички комуни). Градът е антигерой, крепост на лъжата от телевизора, територия на ченгетата, на параноята от Студената война.

Градът генерира лъжи, лицемерие, корпоративни ценности, матрицата за успех.

Градът е място само за стачки против Виетнамската и всички други малки и големи войни. Младежите “прахосват” живота си сряд пясъците на пустинята, извън контрола на властите, извън порочния кръг на долара. Антониони слага своите хипарски Адам и Ева на най-ниската географска точка в САЩ – Долината на смъртта. Да, раят е мъртъв, но това не е проблем, ще се монетизира и възроден за експлоатация от предприемчивия Американски бизнесмен. Сарказъм, който не може да бъде простен от американската критика през 70-те.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg и не забравяй, ако си киноман поръчай от нас специален забриски пойнт-тишърт!