Приключението (1960)

Tell me you love me. I love you. Tell me you don’t. I don’t love you

Приятелска компания разпуска край Сицилия с яхта. Хвърлят котва до гол скалист остров. Ана (Леа Масари) се е скарала с любовника си Сандро (Габриеле Ферзети). Двамата слизат на брега, с приятелката й Клаудия (Моника Вити), останалите ги придружават. Островът е като от застинала лава, има само храсти. Когато решават да се приберат на яхтата разбират, че Ана е изчезнала безследно. Опитите им да я намерят са безуспешни. До края на филма тя не се появява, нито се разбира какво е станало с нея. Антониони не се чувства длъжен да ни каже нищо повече за нея, радикализирайки това което Хичкок направи с Джанет Лий същата година в “Психо” (1960).
Издирването й е формалност, в която замесените участват вяло и безстрастно. Дори баща й не се разстройва.

М.А. прави всичко възможно за да насърчи спекулациите ни за миналото на героите и причините за постъпките им. Dead-time кадрите са прецизно композирани, подчертават дискомфорта на изоставените човеци. Музиката е като джаз от Древна Елада (по думите на МА). Криминалната рамка е условна, движението на камерата е непредсказуемо като движенията на типажите. Натрапчивото изследване на скали, вълни, предмети към които се връща отново и отново камерата, ги трансформира в стрелки на своеобразен часовник, механиката на чийто отмерване е различна от познатата ни.

Не знаеш какво ще се случи и това те държи в напрежение. От криминален филмът с лекота влиза в допирателна с романтичния жанр, но, разбира се, конвенционалните очаквания на зрителя остават излъгани.

Героите се реят от импулс на импулс. Перифразирайки статия на Скорсезе за филма, търсенето в сценария е само претекст за близост, която пък близост после е претекст за друго нещо. Разклоненията нямат край.

Визуалният език на Антониони ни фокусира върху космически враждебния безбрежен пейзаж, върху статиката на архитектурата, ритъма на незаинтересованото към съдбата на героите Време, а то ни говори за мистерията на душата. Може да се приеме че в избора на заглавие Антониони е проявил чувство за хумор.

При все че приключенията във филма са много, в момента на кулминация на някое от тях следва моментално разсейване и начало на нова комбинация.

На героите им липсва воля за осъзнаване, лутат се отдавна изчезнали от собствените си животи. Духовно грозни, взаимодействията им са студени, обноските им са на манекени. Преструването се явява единственият им смисъл. Като ехо едни и същи реплики прескачат от уста на уста.

Индивидуалното им “приключение” е абортирало далеч преди началото. Възможностите стоят като узрели плодове, към които никой не посяга.

Твърде плитки, за да бъдат истински самотни – заковава състоянието им филмовия критик Полин Кейл. Притягат ръце един към друг от скука , за да заграбят още от същата празнина. Активни само в отчаяното прегръщане на удоволствието, и то единствено с цел разсейване. Разхождат маска на съзнателна воля, зад която пребивават в летаргия. Едновременно по детски наивни и ужасяващо реални за възрастта си. Скалистите образувания без органичен живот са огледало на душевния им интериор. Има игра на видимо-невидимо, на сенки, на звуци, догадки, предположения. Няколко пъти на острова се чуват уж преминаващи лодки, които обаче компанията не успява да види -аналог на мистерията с мнимия труп в тревата на Blow-Up (1967). Геометрията във всеки кадър носи символика, като въжетата/линии, които стоят между героите, за да подчертаят липсата на контакт.

Във сцената в яхтата, когато Сандро целува Клаудия, може само да гадаем какво изпитва тя, която така или иначе го приема за любовник. Очарованието и разочарованието й към него вървят в неравноделна стъпка. Сандро играе страст, без да я притежава – когато се настаняват в хотел и пиколото ги гледа той понечва да целуне Клаудия, но след това, когато вече никой не гледа забравя за порива си.

По-късно, в който тя приема предложението му за брак, на парти в хотела им Клаудия заварва Сандро в обятията на проститутка. Смутен Сандро хвърля банкноти за “спомен” в краката на проститутката и последва Клаудия навън. Следва една от най-запомнящите се финални сцени. Единствено там Сандро и Клаудия са в открити емоции.

Първоначално освиркван шумно, а после грабнал наградата на журито в Кан, L’Avventura се появява във възможно най-правилният момент в началото на 60-те, когато да търсиш целта на живота е желание широко споделяно и доста по-еднозначно разбирано, с по-малко цинизъм и ирония. Когато контракултурата на битниците в Америка е секси магнит за всеки който иска да е cool, време когато екзистенциалната неопределеност не е модна поза, а автентична бунтарска рекация на лайсфтайл-рамките, продаващи се на социалния “пазар”.

Любимият мотив на Антониони, като темата за двойниците е отчетлив и тук – отегчена, в опитите си да бъде друга Клаудия прави безсмислени жестомимики в огледалото, пародира походката на пиколото. Това, както и много други неща ще кристализират в “Затъмнението” (1962).

L’Avventura действа като тъжна песен, вик на отчаяние, зов заглушен от монотонно биещите острова неподатливи на опитомяване от разума вълни, вълни на чужда на съществуването на човека природа. Вик за евентуалното наличие на който съдим само по гримасата. Гримаса на преиграна радост или автентичен ужас – не я ясно, но не е и от значение.

L’Avventura е приет 60-а година от критиката за антипод на La Dolce Vitta на Фелини. И при двамата италиански режисьорa героите безуспешно преследват истински пълнокръвни емоции, и посрещнат утрото на следващия ден в депресивен колапс, но докато героите на Фелини от средната класа пазят все пак някаква духовна надежда покрай утоляването на епикурейските си апетити, то бягащите от безпокойство в кратковременни удоволствия богаташи на Антониони откровено не поддържат никаква илюзия за безсмислието на съществуването си. Във филма не се случва абсолютно нищо, имаме едно изчезване без намиране, и константно търсене без решения.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.