механиката на Холивуд-завода, на емо тежестта на фенството. На живата легенда до на дигиталния мийм.
Лейди Гага не би могла да желае по-сочна роля. Кроежите и подмолните схеми на алчна за власт и завладяване на територия жена, барабар в съюз с гадателка (Салма Хайек) - иронично, мъжът на Хайек притежава активите на модната къща към днешна дата - са архетип, независимо от водевилния привкус.
Детайлите са пипнати внимателно от режисьорката Nicole Garcia (1946-), разбираме не малко за диамантения картел De Beers и диамантената борса в Антверпен. Личните истории се кръстосват с криминалните, по начин по който романтичните моменти да работят в полза на сюжета, а да не са гол сантимент.
Вглъбеността на героите, отчуждени и изоставили илюзиите на младостта и идеалите си, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността - филмът на Дере подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.
Тихата лудост на Флоранс кристализира в джаз партитурите на Майлс Дейвис, автор на един от най-легендарните саундтраци правени в историята на киното.
За пореден път си дадох сметка, че без страхотната кинематография от OG-то Henry Decae, зрителят нямаше да види диапазона на Делон.