“Тед К.” е заснет на територията на Монтана, където някога се е намирала хижата на Тед Качински, с размери 10 на 12 фута. В тази къщурка oтшелникът известен за света като Унабомбър (с прякорът си става поп-културна икона ) води своя спартански живот и пише манифестa (есе от 35 000 думи), озаглавен „Индустриалното общество и неговото бъдеще“. Текстът е публикуван след тримесечно умуване от в-к Вашингтон Поуст малко преди ФБР да го заловят на 3-ти април 96-а. Интересна е историята на сп. Пентхаус, относно тази безпрецедентна публикация.
Ревюто на филма твърди че режисьорът Тони Стоун и неговите съавтори Гади Дейвис и Джон Розентал са използвали собствените думи на Качински от неговите 25 000 страници, намерени в дървената кабина, за сценария си.

Унабомбър възприема развитието на технологиите като решаваща сила за унищожаването на естествения свят и потенциална причина за ограничаване на свободата на индивида. Писал е много за това, и то с неприкрит гняв. В момента той излежава доживотна присъда (на 22 януари 1998 г. получава осем присъди доживотен затвор без замяна, след като се признава за виновен по всички обвинения). Встъпителният глас зад кадър на Шарлто Копли ни дава в резюме цялата радикална философия на Тед: “Модерната технология е най-лошото нещо, което някога се е случвало на света, и да се насърчава нейният прогрес не е нищо друго освен престъпление.”
Въпреки че Шарлто е във всеки кадър на филма, личността на Качински остава загадка. Какво мисли е ясно, но кой е той е нещо скрито в непроницаема мъгла. Виждаме го като Робинзон Крузо да стреля срещу хеликоптери и самолети*, да пали трактори, да саботира близката дъзкорезница, да се бори в/от гората срещу всякакви неизбежни проявления на индустриализацията. Можеш да усетиш океана от тиха ярост когато се оплаква на служител от телефонна компания или ръкомаха във въздуха срещу каквото наруши спокойствието и пресече личното му пространство. Изпълнението на Копли (и продуцент)е напрегнато, с максимално търсен автентизъм на интерпретацията. “Имам план за отмъщение”, казва той, вербализирайки дневниците си. “Искам да убия няколко души, за предпочитане някой учен, комунист, бизнесмен или друг голям човек”.

Запомнящ се кадър е когато Качински изпраща по пощата един от своите смъртоносни, експлозивни пакети, а на заден план звучи “Rooster” на Alice in Chains. Звуците са важни за филма. Шумът от сеч, рязане и обработване на дървен материал са семпли в общата какафония в главата на Тед и засилват чувството ни на тревога заедно със синтетичната музика на британския композитор Бенджамин Джон Пауър, ака Blanck Mass. Началото е аудио-визуално пиршество – моторизирана сноумобили група прави рейдове из планинските склонове докато камерата бавно локазлизира йети-подобен силует наблюдаващ зад прикритието на шубрака; внушението е подобно на коя да е сцена от “Челюсти” на Спилбърг.

Критиката че “Тед К” валидизира фигурата на убиеца е безумно тъпа. Не можеш да влезеш в кой да е живот без хуманизиране. Ненужно разсейване за мен са опитите да се обозначи скъсването на Качински с реалността и здравия разум, чрез негови халюцинации, породени от самотата и неспирния мрачен монолог на съзнанието. Виждаме красива жена на име Беки (Амбър Роуз Мейсън), която се появява по магически начин и също толкова по случайност се интересува от всички тривиални неща, които Тед обича да прави – каране на колело и риболов и тн.

Малко факти за истинския Тед:
Тед е роден на 22 май 1942 г. в Чикаго, Илинойс. Изключително интелигентен още от детството си тойо се превръща в дете-чудо на 15-годишна възраст, когато е един от петте финалисти на National Merit High School на Evergreen Park Community High School. Присъединява към Харвард като стипендиант през 1958 г. с интерес към математиката. От самото начало е брилянтен ум, но социално сдържан човек с ограничен брой приятели. (За липсата на неволно допуснати вреди върху психиката му на подрастващ от страна на майка му, която го е игнорирала в болезнени за него моменти говори и Joe Rogan в подкаста си, с цитати.)
Втората година в колежа участва в lsd-експеримент на психолога от Харвард Хенри Мъри (Joe Rogan разисква и това. Жалко че този формативен за ). Подложен е на тежки словесна агресия като част от експеримента чиято цел е била разработване на практика за пречупване психиката на разпитван от разпитващ (I believe he was targeted before being admitted to Harvard. He was from a poor family. The Ivy League students of the wealthy made fun of his cheap clothing, etc., resulting in social isolation. He was put into a “study” where he was instructed to write about some beliefs he had with his reasoning. He was then put into a room with people (ringers) who purposefully destroyed his arguments no matter how good they were. Trying to get him to lose his temper. So they “gaslighted” a math genius until he was obviously questioning his sanity -ArchAngel M260). Адвокатите му по-късно изтъкват това. След като завършва Харвард с бакалавърска степен по математика през 62-а, продължава следването в Университета на Мичиган, където получава и магистърска и докторска степен по математика през 64-а и 67-а.
66 -та минава през фаза, в която изживява сексуални фантазии да бъде жена и обмисля промяна на пола. Променя решението си преди среща с психиатър, смята се че това събитие предизвика в него чувство на изключителен гняв, негодувание и отвращение към хората.
69-а подава оставка от работата си като асистент и се премества при родителите си в Ломбард, Илинойс. 71-а вече е решил да живее в уединена хижа в Линкълн, Монтана, без течаща вода, без електричество. С финансовата помощ от семейството си, както и с работа на случайни места. Чест посетител е в местната библиотека, а през 75-а се насочва към социологията и философията. Жак Елул и неговата книга „Технологичното общество“ му оказват силно влияние. Същата година извършва палежи в близост до кабината си, за да протестира срещу съвременни аграрни разработки. 78-а стартира атентати с ръчно доставени бомби с усъвършенствани механизми. Умело избягва да оставя пръстови отпечатъци, вместо това оставя фалшиви улики. Повечето му бомбени устройства носят инициалите FC – Freedom Club.
Жертвите му са университетски преподаватели и студенти, занимаващи се с технологии и инженерство, както и собственици на компютърни магазини. Трите жертви от атаките му са лобистът на дърводобивната промишленост Гилбърт Брент Мъри, собственикът на компютърен магазин Хю Скрътън и Томас Дж. Мосър – изпълнителен директор на Burson-Marstellar, когото Тед вини за прикриване на петролния разлив на Exxon Valdez от 89-а. Тед прави и неуспешен опит за взривяване на полет 444 на American Airlines през 79-а.

Изпълнението на Шарлто Копли (уви, нямам никакъв спомен за участието му в иначе страхотните Дистрикт 9 и Чапи) е завладяващо през цялото време (малко e doppelgänger на Трент Резнър). Свидетелство за това е факта че героя му говори обстойно за това, което ще направи, после го гледаме как експериментира с различни експлозиви, и на края пак сме нащрек и се чудим какво потенциално може да се случи. Непредсказуем е дори когато седи спокойно в уютната си хижа и слуша класическа музика по радиостанцията (колекцията му от ръчно сглобени пистолети и упоритостта в сглабянето и неугледните дизайни на адските му машини ми напомнят за гениалните фотоапарати от индустриални отпадъци на хермита-артист Мирослав Тихи, без последният да има каквото и да било общо с битието на сериен убиец).

През 2010 г. Тед пише книгата „Технологично робство“ а историята му оттогава насам е обект на много статии, пиеси, филми, интервюта. Кабината и вещите му в момента са изложени в музея на ФБР във Вашингтон, мисля че от 2017-а. Интересна дискусия би била тази в която се говори долко комерс-продукти като този, с безспорни художествени качества, са част от пейзажа и най-вече, доколко са част от проблема, за който да говори Казински.

Хубаво е впрочем да се припомни живота и философията на отшелника- писател Хенри Дейвид Торо и неговата книга Уолдън или Живот в гората, публикувана 1854-а.
Интересно, в последния си роман “Унищожение”(2022) Мишел Уелбек също поменава Тед Качински, в контекста на съществуващите dark ecology терористично-активистки радикални практики.

*виж перформънсът “747“oт 1973-a на Крис Бърден, в който той стреля срещу боинг.
А ТУК даже се прави етико-естетичен паралел Качински-Бърден в контекста на перфороманса на Adam Stennett от 2012-13-а “Artist Survival Shack” – супер интересно и важно за разбирането на съвременното изкуство интервю.

Виж и Unabomber In His Own Words – Ted Kaczynski(2020), не мисля че има по-детайлен и добре направен доку-материал за него.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/

п.п. Трябва да се види и Manhunt (TV Series 2017– ) с Пол Бетани като Тед, и с Кевин Спейси(!) като exe prducer… В първите серии ъгъла е сайко-играта между фбр-агента (в сериала Сам Уорингтън) лансирал чисто новия дотогава forensic linguistic-метод, благодарение на който профилира Тед, и самият Качински. Действието се развива напред и назад към 95-а преди да го хванат и 97-а, когато се опитват да го накарат да направи самопризнение за вина в затвора.