Онзи филм на Джон Мактиърнън Последният екшън герой (1993) с Арнолд Шварценегер май първи проправи път за автоексперименти с имиджа, психиката и идентичността на кинозвездата. После беше Да бъдеш Джон Малкович (1999) на Спайк Джоунзи и белгийският JCVD (2008) с Жан Клод Ван Дам. Сега във фокус на продуцентския интерес е фамозната меме персона на мистър Никълъс Кейдж.

Героят му в Непоносимата тежест на огромния талант Ник е залязваща импозантна кинознаменитост – сценарият стъпва върху истинската биография на Кейдж, но семейство, буквичка в името и други детайли са променени. Портретът всъщност е една абстракция с всичките и условности, фантазия на режисьора кой е този човек, защо е със статут на медийна икона.

Сюжетът е повече от семпъл. Ник е затънал в баналните за една megastar дългове и творческа криза, като от блатото/или платото ще го спаси само участие в поредния блокбастър. Той, боксофис успехът е на разстояние едно важно “да” от режисьора Дейвид Гордън Грийн, които също играе себе си. С него обаче Ник леко преиграва и така проиграва сладката възможност за гламурно завръщане (не че някъде въобще е ходил, както е рефренът). Провалът с Дейвид Гордън Грийн скланя Ник да приеме “унизителните” 1 милион долара, за присъствие на рождения ден на свой суперфен Хави Гутиерес/ Педро Паскал. Хави/Педро, освен че е уонаби сценарист е и виден латино мафиот, щедро ползващ кредитите на Педро от нарко-сериалите с които избухна. Нещата придобиват неочакван за Ник обрат, когато агент го вербува за разконспирираща Педро мисия на ЦРУ. Ник е притиснат да експлоатира собствения си блясък, популярност и емеблематични екранни герои, за да спаси себе си и близките си. Целият екшън завършва с хепи енд на всички фронтове – финалните кадри са филм във филма, заснет от Ник и Хави за тяхното приключение

Никълъс да играе Ник който да играе Кейдж явно не е достатъчно мета, та режисьорът Tom Gormican и сценаристът на продукцията Кевин Итън вкарват още една негова проекция – тази на филмовото му его, сборен автомикс, сред който се открояват черти на младия надъхан от Диво сърце (1990) Ник, но има щрихи и от “Con Air”(1997), “Moonstruck”(1987), “Raising Arizona”(1987), “Honeymoon in Vegas”(1992) “The Rock”(1996) and “Face/Off (1997), Guarding Tess (1994), Да изчезнеш за 60 секунди (2000) и “Национално съкровище”(2005).

Така има няколко пласта объркване – Кейдж играе версия на самия себе си, а също така изобразява Ники Кейдж – плод на въображението на Кейдж, който прилича на по-млада версия на самия него.

В подготовка за ролята си е гледал Face/Off, за да си припомни какъв е бил, което също е хипер криндж. Не видях само препратки към любимите ми Кибритлии (2003) и Joe (2013), но може и да не съм внимавал в картинката достатъчно.

Физическото дублиране и споровете на двамата ми харесаха най-много. Напомнят двойната му игра във Face/Off и Адаптация. По някакъв начин този умен ход регистрира здравословна доза импровизации и автоирония, и отбелязва любовта на Кейдж към немския кино експресионизъм – “Кабинетът на д-р Калигари”, казва, е повлиял силно на актьорската му техника, която той нарича “нов шаманизъм”. Заявление издаващо солидна логика зад неразбираемата му наглед ексцентричност.

Този рояк фиктивни Кейджове дават на истинския Кейдж шанс да огледа галерията от образи и да си даде оценка на собственото митотворчество, на реалното въздействие, което е оказал върху феновете си, както и да напомни на Холивуд за своя шибан професионален диапазон. Защото Ник е актьор, еднакво способен да играе както в пуканки и да озвучава анимационни филми, така и да се вживява в лудостта на “Манди” или пък в меланхолията на “Прасето”. Филмът е подарък за феновете на всеки един аспект от кариерата на Кейдж. Тук няма преференция кой от филмите му има най-голяма стойност (не знам дали скоро количеството заглавия не надхвърлиха цифрата 100), важното е той да резонира на някакво ниво в публиката и е факт, че това се е случило и работи.

The Unbearable Weight of Massive Talent се усеща като метакоментар на съвременното кино и поп култура, на механиката на Холивуд-завода, на емо тежестта на фенството. На живата легенда до на дигиталния мийм.

Встрани от сюрреалистичния кейджинг-хумор филмът не е някакъв претенциозен артхаус, по скоро е средна категория екшън-комедия на уважителна, даже прекалено сейф – нищо не може да бъде прекалено, когато става дума за нов шаманизъм – дистанция от пародията.

Топ фрийк момент: Ник разглежда меморабилия-музея на Педро с артефакти от кариерата на Кейдж, и наддава за статуята си в естествен ръст, в каубойска поза от Лице на заем със златните пистолети.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/