На 28 години, вманиачен шахматист, фотограф за списание Look и режисьор на кинохрониката “Марш на времето”, Стенли Кубрик смята The Killing/ Убийството (1956) за първия си зрял филм. В The Killing (1956) може да търсиш темите и стила от по-късните му шедьоври, но ако гледаш филма без да знаеш че е дело на Кубрик, едва ли ще го свържеш с “Д-р Стрейнджлав” и “Бари Линдън”, “2001: Космическа одисея”, “Пътища на славата”, “Сиянието”.

Това е филм за обир. Разказваческият подход изглежда груб, лабиринтен. Mотивът може да се открие във витрината на шахматния клуб във филма, който, както научавам, Кубрик е посещавал като дете.

Лидерът на бандата, която подготвя обира Джони Клей (Стърлинг Хейдън) отива там, за да се срещне с професионален борец на име Морис, изигран от про борец на име Кола Квариани. Грубата сила на Морис е необходима, за да започне бой в бара на пистата, за да се отвлече вниманието по време на обира. Подобно на всички членове на екипа на Джони, той няма представа за цялостния сюжет. Знае само своята роля и възнаграждението, което му е обещано да получи, както и познава Джони достатъчно, за да му се довери.

Играта на шах включва няколко алтернативни възможности в ума ви. Преместването на една фигура може да доведе до коренно различна игра. Джони Клей е разработил стратегия, която изглежда толкова безупречна, колкото и “Перфектните игри” на Боби Фишер, но успехът й зависи от това дали всички други играчи правят необходимите ходове по график. Ако една фигура се размести, всичко се променя, което и естествено става.

Филмът е разказан с лишения от страст глас на неакредитирания Арт Гилмор, ветеран радиоводещ. Той набляга изключително много на точните дати и часове, като само един ден и час е решаваща важност – тези на конното състезание със залози за 100 000 долара. Останалата част от разказа му служи само за потвърждение на това, което виждаме и сами, въпреки че събитията на екрана не се случват в хронологичен ред. Сюжетът прескача като ток в главата на шахматист: “Ако той направи това, а аз направя онова, а след това той онова…”

Няколко дни преди обира Джони обикаля членовете на екипа си, до един характерни типажи. Без да се подреждат по определен ред (което би зарадвало разказвача), това са Фей (Колин Грей), момичето на Джони; Марвин Унгер (Джей К. Флипън), стар приятел, който поема разходите по операцията; Ранди Кенън (Тед де Корсия), пробито ченге; Шери Пийти (Мари Уиндзор), безскрупулна голддигърка; съпругът й Джордж Пийти (Елиша Кук), малодушен касиер на състезателна писта, който се надява да спечели обичта й с кеш; Вал Канон (Винс Едуардс), истинският любовник на Шери; Майк О’Райли (Джо Сойер), барман на пистата, който спешно търси пари за болната си съпруга; Ники Аркан (Тимъти Кери), снайперист; Лео Лихварят (Джей Адлер) и други. Кубрик извежда всички тези типажи на екрана за да ги запомним преди да разкрие ролите им в обира. Влизаме в играта знаейки как се движат основните фигури, но не знаем какво какво ще се случи. Те също не знаят.

Филмът е заснет предимно в Сан Матео и Венеция, Калифорния, както и на пистата Bay Meadows Racetrack.

Усеща се като черно-бял филм ноар от 50-те години на миналия век. С бюджет от 230 000 долара Кубрик ползва много реални места. Има страшно много и все приятни референции към Жан-Пиер Мелвил и “Боб льо Фламбер”, който, о, чудо, излиза същата година.

Кубрик е перфекционист. Скрипта и най-вече нелинеарният, иновативен за момента монтаж вдъхновяват мнозина в последствие, включително тарантино за Кучета в резерв.

Любим момент ми е началото на провала, което стартираа снайпериста Ники. За да предизвика суматоха на терена, по план той трябва да уцели движеща се мишена (кон язден от жокея му) с пушка с телескопичен мерник далеч от пистата. Необяснимо защо обаче, самонадеяно паркира спортното си кабрио на супер видно място на паркинга, така че всеки може да го види как вади пушката, как се прицелва и стреля…

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/