Да се каже, че Sexy Beast е добро британско криминале, би било скандално претупване. Няма да видиш Бен Кингсли да играе по-жесток и по-експлозивен OG. Същият Бен, който беше Ганди, счетоводителят в “Списъкът на Шиндлер”, издателят в “Предателство”, д-р Уотсън в “Без никаква представа”… Неговият криминал Логан е тайфун – плюе, псува и реве червен и сгърчен лице в лице с Рей Уинстън. Рей е лондонско гангста-момче на име Дав, в пенсия, колкото и смехотворно да е това понятие за ъндърграунда. Пухкавият (но корав) Дав, с още по-гальовният прякор “Гал”, си гледа рахата в Коста дел Сол и честно казано си го гледа много добре. Класата на вилата и питиетата му вдига ефирното присъствие на съпругата му DeeDee (Аманда Редман), екс порнозвезда излязла навреме от бизнеса. Испанската идилия дава на Гал нулева мотивация да се връща в шибания Лондон, и да се забърква в “последната работа” – банков обир, подготвян от шефа на Логан, Теди (Иън Макшейн).

Проблемът е че питбула-Логан е твърде ненормален – необикновено, абсурдно ненормален -, за да можеш да му откажеш.

“Секси звяр” е в традицията на The Long Good Friday и The Limey – обича и защитава до кокал своите герои. Обирът, за организацията на който Дав удря рамо в Лондон, е супер крейзи. Взломаджиите имат пълен достъп до турската баня, но на никого му хрумва да източи басейна. Дихателните апарати на лицата им, докато пробиват стените на съседния трезор. Трезорът предсказуемо се пълни с вода, което води до чудесен момент, когато мошеникът отваря депозитна кутия, намира вътре контейнер, отваря го в очакване на диаманти и получава изненада.

Филмът започва как сто и двайсе килограмовото гълъбче работи по слънчевия си загар, докато по склона зад вилата му се откъсва канара, която започва главоломно да се търкаля към бясейна му. Премазването му се разминава като по чудо. Във второто действие Кингсли е камъкът. Пърформънсът на Сър Бен е невероятен – стръвен, зловещ, фрустриран. Не, не си го виждал такъв. Другият голям “Сър” Антъни Хопкинс му праща поздравително писмо за ролята. Говори се също така, че колегите му си забравяли репликите на сет, онемели от таланта му.
В една от най-добрата му сцени стюардеса моли наглеца да загаси цигарата си. Това, което следва е феноменално и вероятно завършва с тлъст чек за извинение от авиокомпанията.
Играта на Рей е по-тиха и с нюанси. Доказано чудовище в Nil by Mouth на Гари Олдман и The War Zone на Тим Рот, Рей може да си позволи да бъде и мекушав, грижовен и откровено уплашен от Логан гангстер.
Всичко това нямаше да работи за култовия статус на заглавието, ако не са брутално-нахаканите хумор, ирония и избор на музика, да не говорим за перфектният тайминг в словореда (отделно че думите fuck и cunt са на приятно-тежка ротация). Само разгледай килър-фейса на това брит съкровище Йън Макшейн, когато предлага да закара Дав до летището след обира. Името на режисьора Jonathan Glazer (1965-) завинаги е монтирано в киноманското ми сърце. Прекрасната му работа в Under the Skin (2013) го потвърждава.

П.П

Трябва да се отдаде дължимото на Кевън Кендъл (Cavan Kendall) – магнит за окото на камерата. Страхотен буковски-пич, който за съжаление умира малко след излизането на филма.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/