Събирач на дългове (2020)

The Tax Collector / Събирач на дългове е безвкусна крими сага на сценариста и режисьор Дейвид Айер за две бурмички в Лос Анджелис, слуги на наркобарон, заклещени в сметките на по-голямата картинка. Шиа Лабъф се напъва да пресъздаде своя бандит Крийпър карикатурно и безчувствено към културата на героя си, козметично, като показните татуировки на гърдите си или прикрепените от гримьорката”карфиолени” уши на бияч. Да, “Данъчният инспектор” не е American Honey, ама хич.

“Събирачът на данъци” се опитва да бъде напрегнат трилър за отмъщение, а всъщност е латино бурлеска, колаж от словесни декларации, некадърни преписки от улкичния жаргон и фалшиви изблици на емоции, причините за които очевидно са недостъпни за екипажа на кораба.

Дейвид (Боби Сото) е в центъра на филма. Като събирачи на данъци за мистериозен наркобарон от Лос Анджелис на име Магьосника (Джими Смит), той и Крийпър обикалят Лос Анджелис и събират такси от 43 местни банди и дилъри, като пребиват всеки просрочил плащанията си. Идеята че трябва да излъчват яростта на наемните убийци от “Криминале” Джулс и Винсънт е смехотворна. Животът им плоско и скучо разписан от сценарист без грам въображение. И когато антигероя на конурентен мексикански наркобарон (Конехо, чикагският рапър Хосе Конехо Мартин), се появява в града с белото, курвите и потния си миш-маш swag-ърски арсенал, цялата character-несъстоятелност на Дейвид и Крийпър лъсва на яве.

Дейвид има много какво да губи – две деца и жена, подкрепящ чичо (Джордж Лопес). В същото време се бори със сянката на наследството на баща си, пак наркобарон, и с това как тя може да попречи на живота му на правоверен християнин. Ако си склонен да правиш безумни сравнения ще видиш нюанси на Майкъл Корлеоне – целеустремен традиционен младеж, чиято съдба го е потопила в убийствена среда на пороци и грях. Има доста потенциал в Дейвид, но напомпаните шегички и алфа/мачо булшит на мотащия се около него Лабьоф само го саботират.

“Събирачът на данъци” е толкова безсмислен, че чак приковава вниманието. Например актьора дето играе злодея Канехо е толкова безпомощен и слаб, когато трябва да изрази заплаха с лицето си, че асоциациите с The Room са неизбежни.

Концепцията за “улицата” като отделна кинематографична категория експлоатира всичко де е лъскаво, игриво, самонадеяно и да – трябва да се движи много бързо инбаче не е “улицата”, разбираш ли. Саундтракът е сбирток от айтюн модерн лайна, аналогични на тъпи лафчета които се ръсят през секунда в кадър, като “shit just got real, homie”. В интерес на истината Айер някога се е справял и добре. Полицейската драма “Край на стражата” и сценарият на “Тренировъчен ден” се ядват, за разлика от боклучавите “Ярост” и “Отряд самоубийци” в последствие.

През цялото време знаем накъде отива историята, и не е ясно защо някой несъвсем начинаещ зрител би губил време с нея. Финалът намира Дейвид да се бори с въпросите за собственото си престъпно наследство, идентичност и еманципация от бащата по начин, който можеше да бъде далеч по-вълнуващ и много по-рано.

С две думи “Данъчният инспектор” е стрийт-чалга Б-филмче за батки, които се кефят на безсмислени градушки от кървави гилзи и то в един сценарий, който изглежда като написан за видеоигра (“Дойдох като приятел и ти предложих живот! Сега идвам като враг и ти предлагам смърт!”), без да споменаваме странното ритуално клане, което е тотален rip off на Ник Ван Рефн – заради зле откраднатото от Only God Forgives и Too Old To Diе Young за Айер трябва да има специално място в Ада.

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.