Да се каже, че Sexy Beast е добро британско криминале, би било скандално претупване. Няма да видиш Бен Кингсли да играе по-жесток и по-експлозивен OG.
Ако Boiling Point някога се сдобие с по-широка аудитория от фенове, то тя ще е на от тези, които боготворят Антъни Бурдейн, Марко Пиер Уайт, Рамзи - оригиналите или инкарнациите в тяхното поколение. Ако имената им не ти говорят нищо - нищо, филмът ще ти хареса на останалите нива - жива, интензивна конкретика, без грам пълнеж с крайно сурови изпълнения, без фалш, фенси трикове, музикални черешки и захаросани лафчета.
Всички са продажни еднакво(независимо от ценоразписа), но всеки е нещастен по своему. Героите са триизмерни и убедителни, дори и тези на трети план.
Без да е нещо особено, Брендън Глийсън е достатъчно симпатична причина за да гледаш The Grand Seduction / Великото Съблазняване (2013)
Не дели общ въздух с Играчка-плачка или оня ИРА-филм на Мики Рурк, но саундтракът например е доста куул- от реге, рок, ню уейв до соул, още повече че боксовата легенда Ленъкс Луис го диджействра.
Пади Консидайн (тук и режсьор) е филмова забележителност сам по себе си и всичко до което този актьор се докосва в киното заслужава особено внимание.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
