Петорката на седмицата

Ако си чел/гледал нещо по Ървин Уелш, то все едно си чел всичко. Filth  компилира от всичко познато по малко – ролеркостер от  садомазо секс, хапчета, телефонен секс, жаргон, кока, мастурбиране, порно и тн. Джеймс Макавой (Split, 2016) е корумпирано, но ултра чувствително към собствени и чужди мизерии единбургско ченге. Счупен грешник, подпалил свещта от двата края. Измислен все едно от Абел Ферара. Изкупителна жертва/ алтер бушон на редовите лицемери, и в този смисъл невинен, погрешка похарчен човек. Визуално Jon S. Baird е създал френетичен коктейл, повече въздействащ като археологическа разходка в гротесковата, цинична реалност, която медиите ни продават, отколкото да има претенция за голям разказ за времето ни.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Героят

“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Синият е най-топлият цвят

Blue Is The Warmest Color е чувствена любовна история – от пределно истинските, не от претендиращите за такива, дело на Abdellatif Kechiche. За свободната си адаптация по комикс, Абделатиф събира Léa Seydoux (“Това е само краят на света”) и Adèle Exarchopoulos, факт, сам по себе си еротизиращ достатъчно въображението. Двете актриси са инструктирани да пресичат границата с реалността свободно, съответно това което виждаме, до голяма степен са автентична визия, чувства и разтърсващи емоции на две пометени от страст девойки.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Complete Unknown

На рожденния си ден, мъж на средна се колебае да последва ли жена си в Калифорния, където тя ще специализира. В същото време на партито се появява негова любов, изчезнала безследно преди 15 години. Тя привлича внимание с колоритни, авантюристични преживелици – живот в Китай като асистент на илюзионист, биолог специалист по тасманийски жаби и тн. Биографичните бележки обаче, хронологично си противоречат и това се забелязва от околните. Хората не толерират подобни прояви на въображение, смятат ги за безотговорност. Техните очи виждат тренирано скачане от образ в образ, патологично отклонение от възприетото за нормално. Как да вярваш на човек, който утре може да претендира за различна от познатата ти личност? От другата страна – защо да не полираш и изнамираш нови и нови фасети на своя вътрешен диамант, наречен Аз; трябва ли да се откажеш от личното си разбиране за свобода, само защото обществото счита подобен начин на живот за предателство спрямо устоите му? Скромен откъм атрактивни решения и осезаемо движение, Complete Unknown впечатлява с необичайната си трактовка по темата за идентичността.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Кутията

Младо семейство в Ленгли – парче американска земя, концетрирала щаб квартирите на ЦРУ, ФБР и НАСА, получава стряскаща оферта. Камерън Диаз и Джеймс Марсдън са пред дилемата да отнемат живот на непознат, чрез натискане на бутон от смешна кутия, предложена им най-официално от смазващо странен непознат – идеален Франк Лангела. Изкушението да натиснат бутона e банално сериозно – един милион долара.
Оригиналната идея зад The Box / Кутията (2009) е на Ричард Кели, разписал се завинаги в историята още с “Дони Дарко“.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

Boogie Nights

Невероятно е, че Пол Томас Андерсън, повлиян от Скорсезе и мотивиран от успеха на Тарантино от 94-а, реализира такава голяма студийна продукция като Boogie Nights (1997). Kастът, включващ Джулиън Мур, Бърт Рейнолдс, Уилям Мейси, Хедър Греъм, Сам Райли, Марк Уолбърг и много други. Подобно Тарантино и Пол Томас,, само на 27 години тогава, винаги пише сам сценариите си.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes