You Were Never Really Here


You Were Never Really Here е на Лин Рамзи(We Need to Talk About Kevin) Това което се набива на очи и уши от първо гледане е ударният саундтрак (Johny Greenwood, композитор и китарист на Radiohead, озвучил три филма Хоакин досега), минималистичната физическа игра от Финикс и артистичната камера и монтаж. Сюжетът, по роман на Джонатан Еймс, е повече от семпъл – бивш военен живее отвъд закона, с майка си и кошмарите от миналото, когато е бил инструмент на правителството си. Изпълнява поръчки на бияч, детектив, каквото падне. Методите му са брутални, като на човек изгубил отдавна смисълът да живее, затова и успешни.  Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Враждебни

Ню Мексико, 1892-а. След двайсет години касапница последната задача на капитан от кавалерията (Крисчън Бейл) е да ескортира своя вече освободен и умиращ от рак индиански враг, до родната за племето Монтана. Задача с двойна трудност, заради смъртоносните капани по пътя и мътилката в душата. Пътят на групата се пресича с оцеляла в клане бяла жена (Розамунд Пайк), чието страдание и превъзмогване хем разширява портфолиото на персонажите и разбива монопола на основната двойка, хем – доста хитро – е зелена карта за живот в изкупление за капитана.

Hostiles (Out of Furnace) експлоатира уестърн жанра с натрупаните от създаването му поуки. Скот Купър калкулира компонентите презцизно, като диета на културист. Има прочит на класиките, от Танцуващият с вълци до Джон Уейн, екшънът е със задължителните сцени на презентативно насилие, в духа на гледани образци. Има го и големия разказ за травмите на войната, вината и проклятието на белия колонизатор. Hostiles е по съвременното, ревизионистко разбиране за ценности – първородният за американеца грях винаги вибрира и комуникира с поведението и статуса му днес. Същността на американската душа е твърда, изолирана, невъзмутима и опасна. Никога не се е размеквала, казва заетото от Д. Х. Лорънс мото и Купър майсторски го илюстрира.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Уиски, танго, фокстрот

Whiskey Tango Foxtrot  (2016) e по едноименната биографична книга на Ким Бейкър – американска топ журналистка отразявала години наред от първа ръка размирните събития в Близкия Изток. Още в ревю за книгата нейна колежка отбелязва приликата между авторката и персонаж на Тина Фей, съответно изборът на създателката на хитовия сериал 30Rock за главната роля изглежда повече от печеливш. Докато гледаш WTF (заемка от военния сленг на пехотинците), няма как да не се сетиш за напомпаните с патос военни филми на Катрин Бигълоу и десетина други холивудски продукции, всичките до една експлоатирали безскрупулно, къде по-лустросано, къде не вечно враждуващите и съсипани от конфликти държави на Афганистан и Ирак.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Петорката на седмицата

The Square на Рубен Йостлунд (златна палма в Кан ’17) прави психологически разрез на презадоволеното инфантилно общество на Швеция, през конфронтация на съвременното изкуство – титулярът е куратор в голям, добре бюджетиран кунст музей – с банално смешни ситуации от деня. С комични възли и обструкции, подчертаващи неадекватността на своите герои – веднъж спрямо продуктът на тяхното образование -арта, и втори път спрямо инстинктите и поведението на хората от низшите стъпала, Йостлунд критикува закърнелите възприятия и сетива на своята култура, поставя под върпос комуникацията между етажите в социалната “торта” и  пита що е контемпорари арт и какви са му пресечните точки с живота.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Phantom Thread

Phantom Thread/Призрачна нишка е вторият  и може би последен съвместен проект между Пол Томас Андерсън (Буги нощи, Ще се лее кръв, Inherent Vice) и Даниъл Дей-Луис. Историята е ситуирана в Лондон от петдесетте. Даниъл е Реймънд Уудкок- гений на шивашката игла. Ухажван и уважаван от елита, педантичен, саможив и свръхвзискателен Реймънд няма друг живот извън проектът за следваща най-добра рокля. Всичко встрани от установената рутина му носи болка. Срещата на Рейнолдс със сервитьорка по време на една от разходките му е знаменатална. Наглед крехката Алма (аlma-храна, душа от лат.) бързо става неизчерпаем източник за вдъхновение за модиста и постепенно заема все по-големи територии от неговата самостотелност, разум, живот.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Go Go Tales

Go Go Tales(2007) e смятан за най-слабият филм на Ейбъл Ферара, не че последното може и най-малко да одраска самочувствието на режисьор, който преследва идеите си въпреки финансови обструкции и критически отпор. Go Go Tales е поредната му приятелска колаборация с Уилем Дефо и Азия Ардженто. В неоновия полумрак се мяркат очуканите физиономии и на Боб Хоскинс, Матю Модайн и Бърт Янг. Дефо е цветният и диаболичен Руби Рей, прицелен в артистичния авангард мениджър на треторазряден нощен клуб в Манхатън, който се опитва да държи ниво и класа в еротичната програма далеч над възможностите и ресурсите си.
Воайорският поглед на Ферара го “хваща” в нощ, в която нещата са на път да дерайлират- танцьорките обявяват бойкот, спонсорът – креслива впиянчена реститутка шантажира с изгонване, персоналът е изпушил от системно безпаричие, а печеливш билет от лотарията – двойното дъно на Руби Рей е в хазарта –  продължава да остава загубен.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes