Jackie Brown (1997)

С Jackie Brown (1997) Тарантино отдава заслуженото на Пам Гриър, първата голяма афроамериканска екшън актриса, с десетки блаксплойтейшън заглавия в 30 годишната си кариера ( жанр редефиниращ политическия статус на чернокожите през седемдесетте в Щатите, отварящ за преразглеждане расови предразсъдъци, стереотипи и взаимоотношения). Сценарият е по мистери-съспенс новелата Rum Punch на Елмор Леонард(1992).

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Reservoir Dogs

‘секи филм на Тарантино завършва като 5 пияни в Лада
интернет фолклор

Легендарната история на Слай с Роки(1976) е вдъхновение и упование за ранния Тарантино, че може да превземе бизнеса с режисура върху собствен материал. Вместо “Истински романс” Тони Скот е искал да купи сценария на “Кучета в резерв“, но Куентин го къта за себе си. Две години по-късно Оливър Стоун пък прави Natural Born Killers(1994), пак по сценарий на QU.
Та през 92-ра Тарантино разбива с шут портите на Холивуд. Малко филми имат успеха и значението на Reservoir Dogs. Постоянно в топ 10 на heist-movie-тата, без реално заснета гонка. 2011-та се появи даже Reservoir Cats, римейк само с жени.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител. С нея Куентин отваря  широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери. Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска едуция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.

Прочети още »

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Better Call Saul

С четвърти сезон на Better Call Saul Боб Оденкърк, съвсем заслужено е в апогея на славата си. С дълга, но незабелязана кариера(Mr. Show with Bob and David 1998-95), името му изгря с персонажа на гъвкавия и винаги в беда шано-адвокат в Breaking Bad. Възможностите за развитие на Сол Гудман правилно са подсказали посоката на екипа на Винс Гилиган. Better Call Saul е прикуел (шест години преди) на Breaking Bad, в който са се намърдали почти всички герои от флагмана, без Уолтър Уайт и Джеси Пинкман.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Kids Return

Привидно безгрижен разказ за израстването на двойка приятели, през изборите, които ги събират и разделят. Kizzu ritân/Kids Return (1996) e от по-непознатите филми на Такеши Китано, и първият, който прави след мотоциклетната си катастрофа. Безспорно красив с безметежната си романтичност, в него се разпознават физиономиите на любими от портфолиото на Beat Takeshi актьори. Най-забележителното е хуморът, специфичното за Китано “субтилно” чувство за комизъм, за което трябва да внимаваш.

Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Прослушване

Вдовец с приятел в кинобизнеса си избира жена, на организирано от тях прослушване за мним филм. Момичето по което самотният баща хлътва е бивша балерина, скромна, загадъчна, крехка, с шепнещ ангелски глас. Ще кажеш – на границата на виреене. С красотата на стих от Новалис, в кандидатурата си е написала какво й е струвало да се откаже завинаги от мечтата си, как това е променило представите й за живота и смъртта. Тъмна сила привлича зрелият, осигурен екземпляр на средната класа в Япония към изваяното в сълзата на човечеството бедно, почти дете създание. Въпреки прагматичните и загрижени съвети на приятеля си да я забрави на мига и да не я търси повече, той не устоява. Визуалните хватки, които придружават сцената с фаталното телефонно обаждане обръщат всичко за което си си мислел, че си подготвен. А дори още не е станало нищо сериозно. “-Вие, мъжете, правите прослушвания за жените си и ги проваляте, за да можете да спите с тях после.” – мърка изумителната Eihi Shiina.
Audition е от тези недостижими бисери на японското жанрово кино, за които хора като Куентин Тарантино свалят звезди*. Такаши Мийке познаваме от Koroshiya 1/Ichi the Killer (2001), The three extremеs, Yakuza Horror Theater: Gozu… И най-вече от Bijitâ Q (2001) – филм, за който след още десет години може и да съм психически подготвен да пиша.
Прочети още »

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote