Kурви яжте, пийте, Караваджото черпи

L’ombra di Caravaggio / Caravaggio’s Shadow (2022) е достаъчно убедително и добросъвестно изпълнено кино-начинание, за да те накара да се позаинтересуваш за живота на италианския художник. Според неукрасените документи Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610) е живял скандално и е творил барокoвaта си живопис в постоянен вътрешен конфликт. Взима парите на влиятелните си меценати, но ги презира, за сметка на бедните и онеправданите, в чийто обувки обаче го е страх сам да живее.

Изкуството е тази тази особена дистанция или да кажем временно защитено, горещо в смисъла на секси място, от територията на което може да практикуваш дуализъм известно време, без това да изглежда (нито пък да е) лицемерие.

И така, обществените поръчки и летящите кесии жълтици от оцапани с кръв патрони, не пречат предпочитания антураж на Караваджо да са курви (от замъци или от партерите им) , крадци, пияници и друга криминално-разгулна цветна паплач от кръчмата. Именно техните народни физиономии за псевдорелигиозен шок на папа Павел V и останалите криви мутри от фамилия Боргезе, заемат основно място в библейските сюжети на маестрото. Така е, когато става въпрос за арт и кеш проституцията е неизбежна.

Като режисьор Микеле Плачидо има цели 14 филма. За този хваща няколко факта от крайно забуленото в мъгла и без това CV на прототипа, и ги екстраполира с гаргантюански размах, въображение и демонстративно заявена авторска позиция –

изкуството е шибаната летва (над него Бог), общественият договор и морал не са му съдник.

За съжаление Плачидо не е някакъв коносьор на историята на изкуството, нито кино-мъдрец ала Скорсезе, и в страха да не би да не си е вързал гащите леко но систематично занижава достойнствата на проекта с огромни количества безсмислен патос и банално евтини умозрителни разсъждения.

Да отбележа плюсовете. Подобно Алехандро Ходоровски (или Тинто Брас; “Калигула”) и тук масовките са внимателно наситени с изроди (с цялото ми уважение към изродидте) от всякакъв генотип, размер и модел. Сценографията и костюмографията във филма вероятно са глътнали огромно перо от бюджета. И са го глътнали като за една кошница оскари! Цветовите корекции са жестоки – нещото, което държа вниманието ми до края на 120-те минути. Ясно, че никой би направил (или спекулирал с) този разказ по-добре от италянец. Вариантът на Дерек Джармън от 1986 (дебют за Тилда Суинтън) е друга, философска бира – натурализмът е фикционален и предпоставка за едно изцяло естетическо приключение и урок.

Тук наопаки, натурализмът е търсен и според мен насила вкаран, в изцяло телесен, физически и изцяло материален план, ала в-к “Шок”, жълта преса и тн., все в този дух на сластно неуморима, бликаща на фонтани тъпа (тоест, лесна) “еротика”, на всичкото отгоре гарнирана с how to – поуки.

Действието започва през 1609-та, когато Микеланджело Меризи, наричан Караваджо (Рикардо Скамарчо), убива в Рим свой враг. Осъден е на смърт чрез обезглавяване и в търсене на спасение заминава за Неапол при покровителката си маркиза Колона (Изабел Юпер). Скиталчествата му оттам насетне са дразнещо монтирани с безброй флашбеци, и безброй спермограми за казанова-чара му.

С плейбой-фейс на модерен Бакхус Рикардо Скамарчио (LORO на Сорентино) е подходящ избор за титуляр, две мнения няма.

Тестостерон, пот и талант шуртят като руйно вино от всеки поглед и естрадна къдрица на звездата. Ще кажеш, ебач и фланьор от класа. Сам Рикардо казва, че вижда историческия герой като Елвис Пресли и общо взето виждаш, как дословно Краля на рока е отправна точка в играта му.

Кралят пък на гротеската и кича Баз Лурман (The Great Gatsby (2013) като нищо буквално би вкарал Караваджо в селебрити-костюма и музиката на елвиса.

Луи Гарел играе нежно-перверзния копой на Ватикана, неговата демонична хомоеротична сянка. Перфидният чиновник трябва да събере достатъчно позорящи и богохулни улики за досието на Караваджо, преди да го закове и реши дали да му отреже топките, образно казано.

Честно казано аз лично, а виждам и мнозина други, предпочитам по-спокойния и уравновесен телевизионен „Караваджо“ (2007, 2 части, RAI) на сценаристите Андреа Пургатори и Джим Карингтън и режисьора Анджело Лонгони.

Ако ме четеш и искаш да продължа да правя това, което правя, може да подкрепиш киноблога като си поръчаш тениска от https://branditi.com/
Или пък станеш мой патрон на https://www.patreon.com/moviesbg
Не подозираш от каква важност е за мен