Триумф (2024)

Нелепостта на събитието, атрофиралият до безумна уродливост брак на суеверието с пагона, е предаден срахотно.
Цялата блудкава астрална езотерична каша – Кашпировски, Блаватска и т.н. самозвани медиатори на тоталитарната епоха, с които паникьосаните от неизвестното псевдокомунисти са заливали бедните глави на нашите родители – е своеобразен тор за всяка една чудесно намерена реплика, жест и действие в „Триумф“. И в крайна сметка пейзажът на безкупулните и етично объркани нагласи от времето се получава грандиозен.