Способността му да ги улавя и преобразува в лична честотa. В противовес на нишовата, инвитро родена книжнина обслужваща пазара, в книгите му може да се припознаеш. И случи ли се това, значи в БГ има още кислород. Oтвори кориците на първия му, подривен консуматорското мислене роман "Апарат", и ще разбереш. Или ще си спомниш. Че е страшно.
Всичко е възможно в този град: цялото небе от мармалад, и политат снежни балерини, влюбени във Моцарт и Фелини. Елин Рахнев, Кукувицата, 2013
Освен страстен новинар е и любител-фотограф с четири изложби, последната от които е „144 часа в Афганистан”, 2010 г. Независимо какво му коства, изглежда комбинира ангажиментите си с лекота, щом намира време и за изрядно поддържан блог, посветен на политиката отвъд Атлантика.
В зависимост от независимостта си (това не е каламбур), документалното кино може да агитира или да дезинформира, да коригира (историята), или пък да те запали за кауза. Също така може да буди любопитство и да запълва бели петна. Точно както прави Татко снима мръсни филми на Йордан Тодоров- режисъор и журналист, автор на запомнящи се текстове за L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica.
Aтанас Николов e млад космополит, профи дебатьор, делничен копирайтър в рекламна агенция и не на последно място човек дълбоко (с)нежен по природа - разбирай нелечимо влюбен скиор. Един от основателите на Асоциация Дебати София (не беше чувал за нея нали?).
Лилия Маравиля e aктъор-мечта, за всеки кино и театрален режисьор. От сценария/пиесата, персонажите й стъпват на сцената твърдо решени да превземат всяко безразличие на хоризонта. Вадят душа без спец ефекти, само с едната неподкупно честна игра.
Познаваме я от "Индиански игри" (1991), "Гори, гори, огънче" (1994), "Камера-Завеса" (2002), "Пътят към върха" (2006), Love.net, Под прикритие.