Васил Георгиев е писател. Пълнокръвен, истински. В крак със себе си. Дори поръчано за медия, писането му е хвърчило, конците на което дърпа само той. Писател, без проблеми в общуването с читател. В компания или соло, чете му често. На живо. При него. Не се дистанцира, не фамилиарничи. Какъвто на снимка, такъв е и реално. Голяма част от феновете го познават офлайн. Нищо бохемско не обяснява обаче двата тиража (+допечатка) на първата му книга “Будистки плаж“, колекционерската стойност на своеобразната му “антология на тротоарното право” “Уличник“, нито пък митичната награда Хеликон, увенчала (закономерно) втория му сборник с разкази “Деград“, 2011-та. Обяснява го собствено изработената му езикова култура, пренебрежението към интелектуалната поза, хуморът над повърхността, финната настройка към социалните вълнения в ефира. Способността му да ги улавя и преобразува в лична честотa. В противовес на нишовата, инвитро родена книжнина обслужваща пазара, в книгите му може да се припознаеш. И случи ли се това, значи в БГ има още кислород. Oтвори кориците на първия му, подривен консуматорското мислене роман “Апарат“, и ще разбереш. Или ще си спомниш. Че е страшно. Че Ричард Ашкрофт не бърка в Bitter Sweet Symphony с Try to find some money than you die. Че Чък Поланик не бърка с манифестите си в Боен Клуб. Че Системата е сбъркана благодарение добвроволното съучастие на всеки един от нас. Затова изключи замалко дистопията си по местоживеене и приеми, че всичко е окей. Васото ще довърши останалото.

Внимание!
А ако искаш да си купиш романа “Апарат” в комбинация с автограф, авторът ти идва на крака на 19-ти май неделя, в  Orange Books Cafе на ул. “Граф Игнатиев” 18, ет.4, в 15-00 часа, в кафето!

Фото: Личен архив Васил Георгиев

Как я караш напоследък?
С не повече от 120.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Някой, който си отговаря на мейлите.

Най-тъжната история, която си чувал?
Имало едно време една България.

Твоят топ 3 за деня?
Първо, второ и трето.

Едно доказателство за края на света?
Краят на света се отлага до доказване на противното.

Как ще наречеш своето място?
Дворец-приемна и Върховна канцелария на Императора на Европейския съюз.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам, че не сме толкова глупави. Съмнявам се в мита, че съм добър писател.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
С правото.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Попфолк.

Най-самотното питие?
Швепс битер-лимон. С нищо не може да се съчетае.

Любимата абревиатура?
Едно време беше ЦСКА. Сега такъв отбор не съществува.

Какво видя през ключалката последно?
Макулатура.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Тази за свободата.

Какво му куца на БГ кунста?
Много малко. Според мен трябва да е по-провокативно изкуството.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Как какво?! “Апарат”!

Езикът, който искаш да владееш?
Български.

Списанието, на което искаш да си корица?
Тайм.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Алфа-Кентавър. Смущава ме колко е близко, само на четири светлинни години. По добре да си нямаме проблеми с нея.

Кога научи правилата на движение?
Още ги уча.

Kолко хора ти играят играта?
Скоро станаха седем милиарда.

Тормозел ли си съученик като малък?
Е…

Какво ти се колекционира?
Банкноти. Много и на висока стойност.

Колко често си сменяш паролата?
Три пъти досега.

Личната ти прогноза за времето?
Идва Берово време.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Още не мога да разбера смисъла на туитъра, но ми е неудобно да си призная.

Кого искаш да саботираш?
Мафията.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Нямам мечти.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Съжалявам само за тези, които не съм натиснал.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
За колкото ни кажат онея горе. Като решат друго, ще ни кажат и ние ще трябва да се подчиним.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Ако стана куче за боеве, ще е очевидно, че не съм се справил.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Да им пука на другите народи. Глобалното затопляне не се отнася до нас в Европа, защото то ще спре Гълфстрийм. И тогава какво ще стане тук? Ще стане по-студено.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
О, да!

Градска невромантика, или  селска идилия?
Много по-добре е да си почиваш на село, отколкото да работиш в града.

16.05.2013

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!