Специализира журналистика на три континента, а креативното си любопитство разпростира на три (медийни) морета, което ще рече, че освен иновативен програмен директор на Дарик радио, негови материали по актуални теми, личности и проблеми, пълнят (или са пълнили) със съдържание в-к 24 часа, Capital Light, Стандарт за Хората, L’Europeo, Brava Casa, Егоист и много други. Доскоро водещ на телевизионното предаване “България говори”, мен лично ме печели с духа си на пътешественик, с мнението винаги от първа ръка и с информирания, уважителен подход в интервютата с личности от калибъра на Елиф Шафак, Исабел Алиенде, Ричард Куест и Христо Явашев (с именития художник му носи голямата награда „Черноризец Храбър”, 2010 г.). Освен страстен новинар е и любител-фотограф с четири изложби, последната от които е „144 часа в Афганистан”, 2010 г. Независимо какво му коства, изглежда комбинира ангажиментите си с лекота, щом намира време и за изрядно поддържан блог, посветен на политиката отвъд Атлантика.
Константин Вълков, дами и господа.

Фото: Личен архив Константин Вълков

Как я караш напоследък?
Опитвам се да я подкарам на две колела, ама това пусто време не позволява. Иначе от днес съм решил по-сериозен ритъм и повече работа, пък да видим какво ще се случи.

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Ако е нещо, което мога – ще си го свърша сам. Ако е друго – със сигурност хора, с които се разбирам, от една кръвна група сме, харесваме едни и същи неща, спорим разумно и обичаме да комуникираме по-малко по телефон.

Най-тъжната история, която си чувал?
Болести.

Твоят топ 3 за деня?
Да приемем, че e музикален. Започва с Mop Mop на Loa Chant, удивително добро. След това продължава изненадващо и за самия мен с една кавърверсия на Принс – Girls And Boys на Dynamics, но пък завършвам с класика – Grace Jones и Victor Should Have Been A Jazz Musician. Не ги слушайте самоцелно новите неща, назад във времето има толкова хубава музика.

Едно доказателство за края на света?
Ол инклузивът продължава да съществува, във всевъзможни форми.

Как ще наречеш своето място?
Разбира се, че зависи от настроението. Нека да е Африка. Няма мобилни телефони, но пък има креативен бум и творческо дръзновение на определени места. А и страхотните “креативен бум” и “творческо дръзновение” там още не са клишета.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам, че доброто ще победи. Съмнявам се в същото.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Семейството.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Хеви метъл, хард рок и т.н. Боя се, че не я разбирам тази музика. Както и всички британски банди, които са най-великите на света и красят непрекъснато кориците на две-три музикални списания. Не си представям, че няма да слушам Jose James например за сметка на някоя бритбанда.

Най-самотното питие?
Важното е да си сам, ала не самотен. Понякога самотното питие е толкова хубаво, че в главата нахлуват стотици нови идеи.

Любимата абревиатура?
Разбира се, че онази, която трудно се произнася. Иначе най-любимите са NRT, HND, BEY, JFK, LHR, CPT.

Какво видя през ключалката последно?
Тия новите ключалки хич не ги правят както трябва. Едно време през ключалките се виждаше и чуваше това, което трябва. Сега е пълна тишина. Навярно е време да се създаде движение за връщане на класическите аналогови слушалки, през които можеш да видиш нещо достатъчно лъстиво и провокативно.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Следващият път ще отговоря на този въпрос. Признавам, затрудни ме.

Какво му куца на БГ кунста?
Не знам. Да не е просто на кокили?

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Зависи. Ако искаме да впечатлим тамошните земевладелци, трябва да пратим нещо достатъчно добре образовано, облечено и изискано. На пръв поглед – като чета предното изречение – явно няма да е българско. Ако обаче билетът е еднопосочен и ни е все едно, мога да пратя дълъг списък.

Езикът, който искаш да владееш?
Отличен френски.

Къде се виждаш след 5 години?
Бих желал да пътувам колкото се може повече и да ме вдъхновяват безброи идеи, които да прилагам в работата си.

Списанието, на което искаш да си корица?
Port.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Тя със сигурност ще е на някакво автономно захранване с агрегат, тъй че пак ще блести.

Кога научи правилата на движение?
Трудно. Зубренето на листовски наизуст е досадно занимание. И днес не се научих да гледам знаците. Карам малко инстинктивно, но още не съм карал в страна с обратно движение, сигурно ще е забавно.

Kолко хора ти играят играта?
Пас.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не.

Какво ти се колекционира?
Книги, грамофонни плочи, мотори, писалки, спомени.

Колко често си сменяш паролата?
Рядко.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево с лек поривист вятър, ала в платната. Попътен.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Нито веднъж.

Кого искаш да саботираш?
Онзи, който звъни по телефона в най-неподходящия момент. Най-добре да не звъни.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Съпругата ми.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
По-скоро не.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Не е повече.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Уникално би било. Със сигурност обаче ще искам да се метна и на арената срещу някой бик.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Няма такова. Всеки, който прочете малко повече, а не се поддава на скучната медийна истерия, ще разбере защо го казвам. И ще го повторя – няма такова.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Преди десет години май исках да бъде така. Сега ми е все едно. Ако аз се чувствам добре в собствената си кожа, значи всичко е ОК.

Градска невромантика или селска идилия?
Токио и Тоскана, ако трябва непременно да започват с “т”.

08. 04. 2013

П.П.

Към днешна дата 20.06.2015, препоръчвам да хвърлите едно око и върху бизнес приключението Yamabahari  – малката семейна компания за ленени плажни кърпи и зимни одеяла, която Силвия и Константин Вълкови стартираха тази година.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!