Aтанас Николов e млад космополит, профи дебатьор, делничен копирайтър в рекламна агенция и не на последно място човек дълбоко (с)нежен по природа – разбирай нелечимо влюбен скиор. Един от основателите на Асоциация Дебати София (не беше чувал за нея нали?). И независимо че в БГ риториката е инструмент за компенсиране на липсата на истински дебати, родните ентусиасти популяризират нещо суперважно и полезно: активното изграждане и аргументирано отстояване на собствена позиция по чужда тема.
Деен търсач на кодираните смисли на семантично и семиотично ниво във визуалната ни култура, Наско търси удоволствието в работата и работи за удоволствие, което е философия трудно оборима дори и за екипа на Външно министерство.

Фото: Личен архив Атанас Николов

Как я караш напоследък?
Като шофьор на маршрутка. Не спазвам много-много правилата, но ако някой ми махне спирам.

Човекът, когото ще наемеш за да ти свърши работата?
Някой с бухалка и отлична компютърна грамотност.

Най-тъжната история, която си чувал?
Винаги ми става тъжно от филма Up. Да осъществиш съвместна мечта без човека, с който сте я мечтали. Fucking sad as hell.

Твоят топ 3 за деня?
Имайки предвид, че цял ден съм в офиса: тоалетната бе приятно място сутринта. Тази рубрика ми подейства също добре, a и болкоуспокояващото май също започна да рита, така че всичко е топ.

Едно доказателство за края на света?
Започнах работа и проядох броколи.

Как ще наречеш своето място?
Мое.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам в мита, че човек би направил правилното нещо, когато трябва, но се съмнявам, че има такива хора.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Силно се надявам това да бъде косата ми.

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Хмм… ближния ми. Не бих му пуснал музика, която не ми се слуша.

Най-самотното питие?
Разлятото.

Любимата абревиатура?
FFS – for fuck sakes (в името на ебането)

Какво видя през ключалката последно?
Ключ. Хората са станали доста подозрителни.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Вярвам, че човек може да постигне всичко ако го иска. Аз си знам, че не е така, но просто бях прекалено млад, когато си го помислих за пръв път и си остана, мамка му.

Какво му куца на БГ кунста?
Ами има доста малко Култ и бая повече Урааааа.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Мисля да пробваме с кокаин и хубаво уиски. Не че Валя Балканска е лоша или нещо такова.

Езикът, който искаш да владееш?
На тялото. Смятам, че това е най-силната универсала в наше време… И китайския.

Списанието, на което искаш да си корица?
L` Europeo, но май не съм дорасъл.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Звезди с шалтери не заслужават дърпане.

Кога научи правилата на движение?
Когaто ме блъсна кола.

Kолко хора ти играят играта?
Стигали са до трима, но единият май беше жаден.

Тормозел ли си съученик като малък?
Казват, че във всеки клас има един, който бива тормозен. В нашия нямаше такъв, което ме навежда на мисълта… мамка му!

Какво ти се колекционира?
Комикси, тапи от червено вино и кламери (с това съм се захванал, но все още не се смятам за експерт в кламерзматиката)

Колко често си сменяш паролата?
От десет години е все с една и съща.

Личната ти прогноза за времето?
Ако ти я споделя, вече няма да е лична .

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Ако хорото е такава –  да.

Кого искаш да саботираш?
Ами никой конкретно, но бих искал да спра със себе си. Ще бъде освежаваща промяна.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Сам го направих, но малко ме е срам да кажа каква беше мечтата.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
В последно време не. Доста слайдвам съжалявайки.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Зависи дали стартираш или финишираш.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Хапейки. Иначе мисля, че ще fail-на. Много ми е слаба захапката, пък и ушите са ми супер чувствителни.

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Стига да не е затопляне, не ме интересува дали ще е глобално.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Честно казано, не мисля, че хората трябва да ме помнят непременно. Иначе ако някой ще си прави труда, да. По-добре да ме помни с добро от колкото с лошо (няма как да му олекне).

Градска невромантика, или  селска идилия?
Не искам да се правя на много лаконичен, но аз си искам селската невроматика!

15.11.2012

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!