В зависимост от независимостта си (това не е каламбур), документалното кино може да агитира или да дезинформира, да коригира (историята), или пък да те запали за кауза. Също така може да буди любопитство и да запълва бели петна. Точно както прави Татко снима мръсни филми на Йордан Тодоров- режисъор и журналист, автор на запомнящи се текстове за L’Europeo, Vice, Abitare, Max, Amica.
Историята в документалният му дебют е за Stephen C. Apostolof, източноевропейски имигрант(сценарист на няколко от филмите му е самият Ед Ууд), който за 20 години в Холивуд преизпълнява американската мечта. Естетиката му вдъхновява визионери като Тарантино и Родригес, а наследството му от 16 B-movies в сексплойтейшън жанра го прави легенда. Огромният петгодишен труд на Йордан (автор и на не по-малко интересния Бетонни фараони) и неговият екип, е дал прекрасен резултат (заглавието обиколи 15 престижни кинофестивала) и повод за нас, да го поканим на свой ред за доку-интервю.

Фото: Елена Героска за Капитал Light,  личен архив Йордан Тодоров

Как я караш напоследък?
Забавлявам се, работейки…

Човекът, когото ще наемеш, за да ти свърши работата?
Зависи от работата. Ако имаше начин, бих наемал само себе си.

Най-тъжната история, която си чувал?
Не си спомням. Помня само абсурдно-веселите. Преди половин час чух една тъжна история, която се канех да разкажа тук, но я забравих.

Твоят топ 3 за деня?
Oblivion на Grimes и Paris StReatham на Cujo, документалният Two Years at Sea и книгата „The Call of the Weird“ на Луи Теру.

Едно доказателство за края на света?
Както се видя, краят на света не се състоя.

Как ще наречеш своето място?
Труден въпрос. Никога не съм мислил за това.

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Не вярвам в митове. Следователно не мога да се съмнявам в тях.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Вечер, преди да заспя си правя наум списък с нещата, с които ще се разделя от другия ден. Естествено на другата сутрин не си спомням нищо. И така всяка вечер…

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
Онази, която самият аз не бих слушал.

Най-самотното питие?
Това, което пия в момента, докато седя и отговарям на тези въпроси.

Любимата абревиатура?
WWJD – Who Wants Jelly Doughnuts?

Какво видя през ключалката последно?
Успях да надзърна в страна, в която може би никога няма да отида, по обясними причини и видях севернокорейски войници в съветски тип униформи и пушки на рамо, които ме наблюдаваха с бинокли в Панмунджом – демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че Джанго без окови ще ми хареса…

Какво му куца на БГ кунста?
За това си трябва отделно интервю.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
Да – повече хора! Миналата година изпратихме гигантско радиоуправляемо бъги на Марс, не разбирам защо се бавим с човеците…

Езикът, който искаш да владееш?
Да казвам нищо с много думи – намирам го за почти толкова трудно, колкото и да науча немски.

Списанието, на което искаш да си корица?
Шегуваш се, нали?

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
На всяка звезда в кавички.

Кога научи правилата на движение?
Когато бях на 7 години. Иначе тепърва ми предстои да взема шофьорска книжка.

Kолко хора ти играят играта?
Между двама и трима. В повечето случаи си играя сам.

Тормозел ли си съученик като малък?
Не си спомням. Извинявам се, ако съм.

Какво ти се колекционира?
Опитвам се да не трупам неща. Начинаещ минималист съм.

Колко често си сменяш паролата?
Не си я сменям – така е най-лесно.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево и топло, надявам се. Студеното и мрачно време ме депресира.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Само на някои. Все още не мога да кажа дали за добро или лошо…

Кого искаш да саботираш?
Себе си. Постоянно го правя.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Робин Бужи (Robin Bougie).

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснал?
Не, освен ако не е било по погрешка.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Да. Поне докато смъртта ги раздели.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
По-интересно е каква порода бих бил, ако бях куче…?

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми, но не ставам и не лягам с мисълта за него.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Рано ми е да мисля за това. Имам много други, по-важни неща за вършене до утре.

Градска невромантика, или селска идилия?
Няма спасение от небесната паяжина.

03.02.2013

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!