Tag: ноар

Parole de flic (1985)

Прат е саможив, безразличен към страданията на другите, освен към своите собствени. Делон владее егоистично всяка една секунда на екрана. Измъчената Сабин, с ужасната си прическа от осемдесетте ала принцеса Даяна, е особено разочароваща. Смущаващият подтекст на последната им обща сцена подсказва, че Сабин е на път да се превърне в заместваща дъщеря на Прат, ако не е недомислица, то нещата миришат най-малкото на инцест.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading

Площад Вандом (1998)

Детайлите са пипнати внимателно от режисьорката Nicole Garcia (1946-), разбираме не малко за диамантения картел De Beers и диамантената борса в Антверпен. Личните истории се кръстосват с криминалните, по начин по който романтичните моменти да работят в полза на сюжета, а да не са гол сантимент.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading

Flic Story (1975)

Сцената в която Делон събаря и арестува Жан Луи Трентинян е едно към едно взета от Un Flic (1973)- трибют/подарък на Дере към починалия същата година Ж. П. Мелвил.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading

Un Flic (1972) – импресия в синьо

Героите в Un flic се дефинират през действията, по някакъв начин са отделени от емоциите си, и навяват минорното чувство за стоицизъм в личностния провал, но не и на нещастие.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading

Armaguedon / Последен шанс (1977)

Жюсуа казва че Делон не е слушал хич препоръките му за изграждане на образа на доктора, но пък крайният резултат мен ме задоволява напълно. Осанката, присъствието, дълбочината в жеста, фаталността в интонацията - арсеналът му работи смазан и безотказно и тук.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading
Тримата кино-влъхви на тема Ню Йорк са Скорсезе, Уди Алън и Ейбъл Ферара

King of New York (1990)

Киноревютата за Ферара не бъкат от суперлативи, много ясно, но пък никой не може да отрече автентичността на големия синефил, сам с вид на хулиган, и непресъхващата му жажда да улови и закове на кинолента духа на всичко живо, потентно и красиво-грозно, дишащо шумно встрани от коректно полирания и скучен мейнстрийм.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Login Присъедини се
Continue Reading
Други