Armaguedon / Последен шанс (1977) е от заглавие от френско-италианското портфолио на Ален Делон, режисиран от франсето Ален Жесюа. Делон играе д-р Мишел Амброз, антагониста е актьора Жан Ян. Армагедон е псевдонима на Луи Карие/Жан Ян, с който е известен на медиите. Армагедон е с психическа диагноза, тласкаща го към мегаломания и крива социална справедливост. Находчив, изобретателен, той иска да преподаде урок на разпуснатото човество (шизофренията не знае граници). Най-голям шанс да го хване властите намират у експертизата на криминалния психолог на Делон. Оттам насетне нещата са предвидими, но не и скучни. Диалогът е стабилно сериозен, както и собствено размишленията за деградацията на цивилизацията ни от устата на Армагедон и от съчувстващия, единствено можещ да го разбере, но неумолимо преследващ Делон.
Жюсуа казва че Делон не е слушал хич препоръките му за изграждане на образа на доктора, но пък крайният резултат мен ме задоволява напълно. Осанката, присъствието, дълбочината в жеста, фаталността в интонацията – арсеналът му работи смазан и безотказно и тук.

Музиката е на гениалния аржентинец Астор Пиацола, доказателство че в седемдесетарските крими ноар продукции отношението към ост-а e на ниво. Друго забелижително за споменаване нещо е участието на великолепния Ренато Салватори (1933-88). Ролята му е на умствено слаб, но трогателно лоялен гигант, с когото Армагедон злоупотребява.

Делон и Ренато Салватори са били първи приятели в живота. Не случайно имат заедно поне шест филма – Роко и неговите братя 1960, Първата спокойна нощ 1972, Тhe Burned Barns 1973, Армагедон 1977, Le Gitane 1975, Flic Story 1975.

Armaguedon е съвсем приличен дарк трилър, мотиви от който може да припознаеш в много филми от жанра до днес.