Parole de flic (1985)

Дума на ченге/ Parole de flic а.к.а Cop’s Honour е френско сладникаво revenge-криминале от 85-та на режисьора Жозе Пинхейро, продуциран от Ален Делон, който е освен че е в главната роля и се забавлява в песента на финала. С него Делон се ориентира към екшън жанра след период на да кажем, по-интимни филми. Има си и продължение – Не будете ченге, което спи (1988).

Бившият полицай Даниел Прат (Ален Делон) си живее живота с пари от риболовен бизнес на райски остров край африканския бряг – алкохол, хазарт, пари, любовници – декаданса му е пълен. Още в първите минути, когато екс фуражката Делон (позакръглен, но мускулест и с бронзов тен) участва в стряскащо комичен, леко расистки епизод, в който се прави на mix martial artist за фън на сеирджийте, до него стига вестта че дъщеря му е убита. Прат се връща в Париж и издирва убийците ѝ. Те са крайно десен отряд, насочен срещу тийн банди, имигранти, гейове и други “заплахи за обществото”. Клонинг на Чарлз Бронсън или Клинт -“Магнум Форс”-Ийстууд от revenge експлойтейшън заглавията, Прат захапва като булдог следите на инфантилните ултраси, винаги една крачка пред нефелно ебливата комисарка Сабин (Фиона Желин). След сезар-а за Нашата история на Бертран Блие, Делон е на автопилот, но предостатъчно харизматичен, за да поддържа нещата доволно гледаеми. Слабата режисура на бедния Жозе злоупотребява с търпението на зрителите, с наниз от плоски екшън сцени, някои от които очевидно с амбицията да са и остроумни. От цялата блудкава история най ми допада кулминацията, заснета по време на истинско цирково представление. Виждаме как Делон, преоблечен като клоун (супер талантлив клоун!), забавлява искрено стотици дечурлига, преди да се справи с корумпирано ченге (страхотния Жак Перин) с помощта на “гладния крокодил Биби”.

Прат е саможив, безразличен към страданията на другите, освен към своите собствени. Делон владее егоистично всяка една секунда на екрана. Измъчената Сабин, с ужасната си прическа от осемдесетте ала принцеса Даяна, е особено разочароваща. Смущаващият подтекст на последната им обща сцена подсказва, че Сабин е на път да се превърне в заместваща дъщеря на Прат, ако не е недомислица, то нещата миришат най-малкото на инцест.

Независимо че има вкуса на евтино хонгконгко третокласно DVD заглавие да чуеш как Делон се изявява на фона на чийзи диско тема на английски: “Той е адски добър човек! Той ще те удари в окото! И името му е Ален-Де-луон!”, си заслужава. Ако си фен на златенорфей-атмосфера, на Adel Productions или на тандема Ален Делон-Филис Нелсън даже може да си купиш елктро поп-а на винил от тук.

Още киноревюта на филми с Ален Делон:
La Piscine (1969)
Сбогом, приятелю (1968)
Първата спокойна нощ (1972)
Un Flic (1972)
Les acteurs (2000)
Господин Клайн (1976)
Les Felins (1964)
Ледена гръд (1974)
Двама мъже в града (1973)
Le cercle rouge (1970)
The Passage (1986)
Purple Noon (1960)
Le Battant (1983)
Лекарят (1979)
Самурай (1967)
Смъртта на един негодник (1977)
Убийството на Троцки (1972)

Трима мъже за убиване (1980)
Shock Treatment (1973)
Нашата история (1984)
Циганинът (1975)
Изгорелите хамбари (1973)
Armaguedon (1977)
Тони Ардзента (1973)
Конкорд, летище 79 (1979)
Роко и неговите братя (1960)
Расата на господарите (1974)
The Teddy Bear (1994)
Man in a Hurry (1977)

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.