в Beyond the Clouds Антониони е патрон на музей, или домакин на дрескод парти, пред което се е надиплила търпелива, шушукаща с билет в ръцете интернационална опашка, от тълпа образовани и добре възпитани "туристи", които имат наглостта да си донесат собствената (откровено слаба) музика.
Името Хирошима Рива разчленява на срички - разбива топонимията на травмата - страхотно решение на Ален Рене, аналогично на фрагментацията на кадрите. Символ на ограничената способност на разума да обеме и реагира на болката, но и на топлината от близостта.
Филмът е за последствията от неконтролираната страст и повсеместната разруха, която един човек може да предизвика около себе си. Когато желанието стане неразличимо от саморазрушителните импулси, коктейлът е еднопосочно летален.
Жана Moро привлича вниманието във всеки кадър. Орсън Уелс не случайно я нарича най-великата актриса в киното. Без да е аватар на сексуалността и да манифестира обезателно еротика, тя е зряла, мощна, женствена, и най-вече извън мъжкия контрол.
Млади, красиви и кухи като манекените на Де Кирико, Пиеро и Виктория играят желание без да го имат. Уговарят се за среща, на която спонтанно никой не идва. Апетитът за отдаденост е бил фалшив. Човешка връзка няма, нищо драматично не се случва, но пък филмът продължава.
Вглъбеността на героите, отчуждени и изоставили илюзиите на младостта и идеалите си, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността - филмът на Дере подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
