Жана Moро привлича вниманието във всеки кадър. Орсън Уелс не случайно я нарича най-великата актриса в киното. Без да е аватар на сексуалността и да манифестира обезателно еротика, тя е зряла, мощна, женствена, и най-вече извън мъжкия контрол.
Млади, красиви и кухи като манекените на Де Кирико, Пиеро и Виктория играят желание без да го имат. Уговарят се за среща, на която спонтанно никой не идва. Апетитът за отдаденост е бил фалшив. Човешка връзка няма, нищо драматично не се случва, но пък филмът продължава.
Вглъбеността на героите, отчуждени и изоставили илюзиите на младостта и идеалите си, свъсени и помрачени (Не обичам лятото, казва Роми), разочаровани и потиснати от реалността - филмът на Дере подсказва какви теми ще преобладават следващото десетилетие.
В Mighty Aphrodite (1995) Лени (Уди Алън) и Аманда (Хелена Бонъм Картър) живеят с осиновения си син Макс (Тъкър Робин), който се очертава като надарено дете. Лени е обсебен от идеята да намери истинските родители на сина си – вярва, че и те трябва да са толкова специални, колкото детето. Но когато открива, че Линда...
Мери и Пърси са нещо като Сид и Нанси - естетически хулигани, мечтатели с гностическо отвращение от материалния свят.
Директно след Нещата от живота (1971) Мишел Пиколи и Роми Шнайдер отново са тандем, този път в детективния жанр.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
