“Последната година в Мариенбад” е преднамерена, изкуствена художествена конструкция. От самото начало знаеш, че няма да има решение. Че тримата герои ще се движат завинаги през своя танц на желанието и отричането и че дрехите им и елегантната архитектура на замъка са псевдо реални. Като живота – без значение колко теории прилагаш към него, той продължава да се движи безразлично към своите неразгадаеми цели. Забавно е да задаваш въпроси, но отговорите са форма на поражение.