в Beyond the Clouds Антониони е патрон на музей, или домакин на дрескод парти, пред което се е надиплила търпелива, шушукаща с билет в ръцете интернационална опашка, от тълпа образовани и добре възпитани “туристи”, които имат наглостта да си донесат собствената (откровено слаба) музика.
Continue ReadingПустинята е индустриална поема; ода за неразбирателството. Единственото, което има целеустремен живот са корабът и заводите. Т
Continue ReadingВсяко поколение има своята утопия. Дария и Марк са мечтатели. Чувстват се най-добре извън града (където са и всички комуни). Градът е антигерой, крепост на лъжата от телевизора, територия на ченгетата, на параноята от Студената война.
Continue ReadingL’Avventura действа като тъжна песен, вик на отчаяние, зов заглушен от монотонно биещите острова неподатливи на опитомяване от разума вълни, вълни на чужда на съществуването на човека природа. Вик за евентуалното наличие на който съдим само по гримасата. Гримаса на преиграна радост или автентичен ужас – не я ясно, но не е и от значение.
Continue ReadingИмето Хирошима Рива разчленява на срички – разбива топонимията на травмата – страхотно решение на Ален Рене, аналогично на фрагментацията на кадрите. Символ на ограничената способност на разума да обеме и реагира на болката, но и на топлината от близостта.
Continue Reading