в Beyond the Clouds Антониони е патрон на музей, или домакин на дрескод парти, пред което се е надиплила търпелива, шушукаща с билет в ръцете интернационална опашка, от тълпа образовани и добре възпитани “туристи”, които имат наглостта да си донесат собствената (откровено слаба) музика.
Continue Reading
Category: Драма
Пустинята е индустриална поема; ода за неразбирателството. Единственото, което има целеустремен живот са корабът и заводите. Т
Continue Reading
Всяко поколение има своята утопия. Дария и Марк са мечтатели. Чувстват се най-добре извън града (където са и всички комуни). Градът е антигерой, крепост на лъжата от телевизора, територия на ченгетата, на параноята от Студената война.
Continue Reading
L’Avventura действа като тъжна песен, вик на отчаяние, зов заглушен от монотонно биещите острова неподатливи на опитомяване от разума вълни, вълни на чужда на съществуването на човека природа. Вик за евентуалното наличие на който съдим само по гримасата. Гримаса на преиграна радост или автентичен ужас – не я ясно, но не е и от значение.
Continue Reading
Името Хирошима Рива разчленява на срички – разбива топонимията на травмата – страхотно решение на Ален Рене, аналогично на фрагментацията на кадрите. Символ на ограничената способност на разума да обеме и реагира на болката, но и на топлината от близостта.
Continue Reading
Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
Continue Reading
Други
Историите са пронизани от характерното за По необяснимо-фантасмагорично, но брутално ярко и фиксирано в конкретика чувство на трескав копнеж и търсене на неуловимото.
