Премълчани истини – екранизацията на една от най-успешните и вълнуващи книги на световноизвестната авторка Колийн Хувър (Никога повече). Начело на сърцераздирателната история за загуба, прошка и силата да обичаш, въпреки всичко, застават режисьорът на хита Вината в нашите звезди Джош Бун и сценаристката на След Сюзън МакМартин.
Машина за разбиване – биографичната спортна драма за живота на UFC легендата Марк Кър, с който световната екшън звезда Дуейн Джонсън прави най-различната си и трансформираща роля до момента. Режисиран от Бени Сафди, който прави соловия си дебют зад камерата след поредица от изключително успешни колаборации със своя брат Джош (Heaven Knows What, Good Time, Uncut Gems), филмът разкрива завладяваща невероятна история за болката, славата и цената на успеха.
Голямо дръзко красиво приключение – фантастична романтична драма с участието на номинираните за „Оскар“ Марго Роби и Колин Фарел, която ще ни напомни, че спомените са способни да променят настоящето и да предефинират бъдещето.
Карате кид: Легенди! Филмът обединява майсторите на бойни изкуства Джеки Чан и Ралф Мачио, за да ни разкаже напълно нова Карате кид история с голямо сърце и много екшън.
Насилието от деца към деца е възможно най-голямата гадост, и отговорност за това има цялото общество. „Юношество“/Adolescence говори за това – обществото, със своите инфлуенсъри и социални мрежи, промива най-очевидно и с най-тежки последици мозъците на децата. Семената на пороците, враждебността, мизогинията, шейминга, малтретирането по всякакви признаци на различие се сеят от телефона в джоба им.
Пропагандата за душите им е 24/7. Попиват като гъба клипчета на Андрю Тейт за това какво е да си мъж, какво е да си жена, какво трябва да правиш, за да те харесват, и какво не – от лъскавата шайка, безразлични към съдбата им платени гурута на деня. Децата нямат инструментите, за да се справят с всичко това – училището им е военно поле, в което са едновременно жертви на тормоз и тормозещи, а в "най-добрия" случай – пасивни свидетели на тормоз.
Домовете им са място, където да презаредят амуниции, тоест телефоните – да обработят компроматите от съучениците за себе си или да изпреварят атаката, като пуснат такива срещу други, да се прегрупират, да обстрелят мишената – нарочения клетник – да разпространят тегобата му на колкото се може повече други потенциални мишени.
Няма измъкване. Всичко е скачени съдове – пасивно, неадекватно на случващото се семейство, което измерва грижата за децата предимно с материалните неща; неадекватни на случващото се държавни институции и орди, заредени с нагнетена омраза до козирката – млади и "здрави" рупори на злото.
Честито. „Adolescence“ е апокалипсис. Апокалипсис сега.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
Знам какво направи миналото лято – една от най-емблематичните слашър поредици на 90-те се завръща на големия екран, сред мрак, напрежение и страх. В новия филм съдбата на няколко нови герои се преплита с тази на познатите от оригинала образи, изиграни от Дженифър Лов Хюит и Фреди Принц Дж., в смразяваща кървава история, която ни напомня, че няма бягство от миналото, особено когато то носи кука и жадува за отмъщение.
