“Да ходиш по вода” на Андрей Паунов проследява процеса по създаване на “Плаващите кейове” – една от последните мащабни инсталации на Кристо. Зрителят вижда творческите дилеми отвътре от перспективата на воайор. Организирането на проекта на място прилича на военна операция, съпътствана от съответните за нея команди, маневри, реорганизация и щабен анализ. Филмът на Паунов е […]
Continue Reading
Category: Арт
Ако си фен на Чарли Кауфман (Адаптация, Аномалиса,
Confessions of a Dangerous Mind) то I’m Thinking Of Ending Things / Природата на нещата (2020), базиран на романа на Йън Рийд, предлага най-откаченото от въображението на сценариста и режисьора.
По-страшни от механизмите на организираната подлост и пропагандата са само безименните и имените съратници на режима, без чието ,алодушие и дейно участие тези престъпления на колективно зло не биха видели свят.
Continue Reading
Пол Сезан: “Всичко е нестабилно. Трябва да побързаш, ако искаш да видиш нещо още веднъж. Всичко е създадено, за да изчезне.” В буржоазното сърце на поствоенна Европа петдесетгодишният самотник Хари Халер преосмисля своите зависимости, свободи и връзка със света. Култовата книга на Херман Хесе става повод и за една нелоша адаптация, в която може да […]
Continue Reading
“Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно.”Франц Кафка (1883- 1924) Документалният Beuys (2017) потвърди очакванията ми за хронологическа систематизация на всички най-важни моменти от легендарната и митологична направо биография на Йозеф Бойс(1921-1986) – скулптор, инсталационист, пърформър, учител; редом с Уорхол мислител с най-силно […]
Continue Reading
Новият филм на Florian Henckel von Donnersmarck (Животът на другите) е не само очаквано добър, но и по старомодно- свеж (без да е оксиморон) начин романтично дързък в намерението си да прокара нишката на изкуството в игленото ухо на живота. Историята се базира на биографията на Герхард Рихтер, най-известният и скъпопродаван жив художник в момента, […]
Continue Reading
Други
Всеки филм на Алмодовар е личен, но специално Pain and Glory, заради натрупаният житейски опит в десетилетия правене на кино се явява откровение и изповед едновременно.
След великолепният Nightcrowler Velvet Buzzsaw (2019) на Дан Гилрой отново e капеща жлъч сатира на това в какво сме се превърнали, този път не през воайорското, вечно отворено за кръв око на камера събираща и продаваща fast-violence, а през призмата на балона на съвременното изкуство и неговият пиар. Сценарият е брилянтен, а химията между Рене […]
