BECOMING – най-новото танцово кино от фондация “Човек с шапка” (2022)

Кога: 3-ти февруари (четвъртък) от 19:00
Къде: Дом на киното, София
Какво: Официална премиера на трилогията BECOMING

Защо е толкова важно да я посетим:

INNER BLOOM – реж. Коста Каракашян, идея, хореография и пърформанс Стефани Ханджийска – 6′ 38′

Стадии от трансформациите на женствеността влизат под кожата ни благодарение уменията на Стефани Ханджийска. Докато го гледах усетих паралелен киновайб с Under The Skin (2013) и Neon Demon (2016) на Рефн. Наситен, електрически нагнетяващ и плътен невербален сторителинг. Много добър монтаж, режисура и нелинеарно движение на камерата. Техният танц прехвърля сценичното изпълнение на Стефани в различна спирала на възприемане от зрителя. Сегментът с анимацията стои съвсем на място като ритъм преди кулминацията и оправдава изборът на късометражното кино за медия. INNER BLOOM възбужда повече от едно сетиво и въпреки бариерата на екрана синхронът между езика на тялото+правилно подбраните киносредства елиминира физическата преграда (Апропо, задължително потърси и красивото на много нива колабо на Стефани Ханджийска с Коста Каракашян “Поглед от ръба“).

SURRENDER – реж. Коста Каракашян – 14′ 47′

Виждаме комбинация на авторски изпълнения и документален разказ от първо лице на четирима мъже-танцьори в България. Близка дистанция с проблемите и предизвикателствата пред тях да бъдат себе си в традиционно консервативна към различията среда като нашата. Сечението между идеята за мъжественост в българското общество и значението да се изразяваш чрез танц дава стойност на документа. Мизансценът от стария типичен соц интериор на зала за културни мероприятия (Дом на културата”Красно село”) е перфектно намерен визуален контрапункт с болезнената актуалност на темата. Усилията да правиш арт обикновено са невидими, скрити, не са секси. Затова е толкова впечатлява, когато в изкуството си суперталанти като Светослав Серопян (танцьор на токчета), Кръстьо Методиев (брейк-танцьор), Реми Тоин (хип-хоп изпълнител) и Никола Хаджитанев (премиер солист на Софийската опера и балет) правят трудното да изглежда не просто лесно, а и поетично.

BREAKOFF – реж. Силвия Чернева – 05′ 36

Проблемите на юношеството през призмата (буквално и преносно) на щрихиран през детайл от себе си персонаж. Снимано е с учениците на Каменоделното училище в село Кунино и близката каменната кариера – един съвсем друг невероятен свят. Харесва ми нестандартния поглед към танцовото кино през занаятчийството – и тук има работа с тялото, ритъм, майсторство. За разлика от предните два филма в трилогията “Отчупване” ми подейства като незавършен етюд или тийзър за повествователно по-голям материал. Потенциалът в темата е прекалено ценен, за да остане само загатнат. Метафората с откъртването и обработката на скалния къс е супер автентична находка. Въобще каменоделския занаят, особено пък в ръцете на тийнейджър – сам необработен “къс”, е прекалено дълбока тема, за да остане само загатната.

Късите филми на Фондация “Човек с шапка” интерпретират идентичността на съвременника през условната рамка на женствеността, мъжествеността и юношеството. Общото заглавие (по идея на Стрефани Ханджийска, заложила и темите) идва да каже повече за душевните маневри на човек в съвременния свят, в какво се превръща докато търси реализация. Изследва взаимодействието между танцовото и документалното кино, като движенчески изкуства. Експериментът обединява късометражните филми на Стефани Ханджийска, Силвия Чернева и Коста Каракашян.

На границата между жанровете трилогията BECOMING оперира ефикасно – прави социалните измерения на темите, които я интересуват не само достъпни, но и най-важното – с честния си подход извиква емпатия.

Българската сцена категорично се нуждае от повече смислени и професионално ангажирани посланици на изкуствата и арт колаборации. Новата продукция на тримата режисьори някак подчертава това – нуждата от нещо става очевидна, едва когато добрия (в смисъла на професионализъм и на качество в посланието) пример се появи и заработи. Трилогията BECOMING не е първата “копка” на Коста Каракашян в тази посока. Със шеметно “дебела” биография, като режисьор, хореограф и изпълнител той и продуцентската му компания Studio Karakashyan насърчават и продуцират проекти на млади автори в сферата на визуалните перформативни изкуства.

Реми Тоин в кадър от SURRENDER

Танцовите и музикалните TV формати в България популяризират донякъде перформативните изкуства, но там обикновено се гони задоволяване на краткосрочни рейтинг нужди, а и екранната популярност ползва кариерите на отделни изпълнители. Частният случай не е култура, но пък културата може и трябва да прибягва до шоубиз-похвати, (комерсиално не е мръсна дума) герила маркетинг, за да е витална и конкурентна за вниманието на зрителя.

Зад показаното от и видяното от изпълнителите стоят безкрайни часове практика, репетиции, както и предоляването на трудности и проблеми от всякакъв характер. Като автор на успешния филм Чакайки за цвят/Waiting For Color, разказваща реални истории на хора от ЛГБТ общността в Чечня Коста Каракашян знае много добре колко вредни за един талант могат да бъдат стереотипите и предразсъдъците.

В дългосрочен план, за уплътняване на сцената в БГ от съществено значение са именно по-мащабното мислене и креативния подход. Замесените активно в танцовото изкуство, пърформанс и всякакви визуални форми имат своите частни фестивали, сцени и грижливо отгледани публики, но за да излезе тази култура от елитарната си ниша, тя трябва да взаимодейства с по-широк кръг участници и с по-различни похвати. “Танцът трябва да излезе от черната кутия на сцената и да комуникира смело с други публики и да си играе с комерсиалното и артистичното“, казва Коста. За такива нестандартни ъгли на работа например става въпрос, когато Коста работи като асистент-хореограф за хитовата песен Bang на Рита Ора (2021) или изграждането на танцовия спектакъл Кухня (2021), заедно с с Антония Георгиева и Александър Цеков.

Култивирането на вкус в широката аудитория към съвременно изкуство е и ще бъде дълъг процес, но това което Коста, Стефани и Силвия в случая показват може само да окуражава и привлича нови съмишленици.

…..

Ako четеш това и се интересуваш от арт, от изкуство в България и въобще от съвременно изкуство check this out – https://antonterziev.com/

Подкрепи киноблога: https://www.patreon.com/moviesbg
Тениска от брандити: https://branditi.com/

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.