Faster, Pussycat! Kill! Kill!

В Faster, Pussycat! Kill! Kill!,режисиран от Ръс Майер (Russ Meyer) три пощурели и въоръжени със секси автомобили лесбо-go-go-диви провеждат авто-мото-контест в калифорнийската пустиня. По време на гонката се натъкват на млада двойка, мъжът от която има кофти неблагоразумието да си навлече адреналиненият гняв на разгонената до дупка килър-амазонска троица. Оттам насетне ставаме свидетели на подбрана китка от мръсните танци на блъдидем порншоу.

Авантюристи като Джо Д’Амато и Ръс Майер – легенди в жанра на експлоатационното кино, са идеалната илюстрация колко далече може да стигне стремежът за правене на независими филми. Наративът в експлоатационното кино почти винаги минава всякакви граници на конвенционалното, не търпи моралът на общественото лицемерие, так.нар. добрия вкус и като всеки истински арт не се подчинява на никаква цензура и мейнстрийм логика. За да надхитриш системата трябва да приложиш находчивост , трикове и въображение, каквито авторите на Б-movies по природа трябва да притежават. Евтино, но с класа!

Едва по-късно, както стана и с пънк културата, експлоатационният жанр и Б филмите бяха припознати като ценност и получиха своето признание и претворяване в творчеството на кино нърдове като Тарантино.

Говори се , че Тарантино планира римейк на чернобелия еротичен трилър от 65-та. За ролите на трите танцьорки се спрягат имената на Ким Кардашян, Ева Мендес и Бритни Спиърс

Лошото качество, грубата направа и безумните до хипнотично очарование ходове не са били самоцел нито модна приумица за авторите на филмите от Б клас през 60-те и 70-те. Либерализацията на нравите, широката употреба на наркотици и еманципацията на жените са фактори, които допринасят за развитието на жанра експлоатационно кино през тези десетилетия. Поджанровете са адски много, според това какви стереотипи се експлоатират – от танциьорки, коли, чудовища, индианци, до чернокожи, нудисти, нацисти и канибали – ветрилото е безумно пъстро, като почти винаги става въпрос за шокова употреба на насилие, ужаси. Документалният австралийски Not Quite Hollywood: The Wild, Untold Story of Ozploitation! дава чудесна представа за възникването и развитието на феномена.

Бунтът срещу правилата и йерархията в кино бизнеса за някои режисьори е най-прекият път към реализация на потенциала им. Да, на цената на нисък бюджет, непрофесионални актьори и флиртуване с първичните инстинкти на жадуващата грозни и потни зрелища тълпа, но в крайна сметка резултатът е живо, трептящо и чаровно-наивно франкенщайн-кино.

Подкрепи блога ни, поръчай си тениска с щампа от branditi.com!

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.