За разлика от парфюма на Коко Шанел Номер 5, както разбираме от филма Coco Chanel and Igor Stravinsky с над 80 съставки, този двучасов апотеоз на скуката притежава само една ценна съставка и това е декорът и камерата, всъщност май станаха две.
You Dont Know Jack е за борбата на нещастните хора със сляпата и безчувствена за агонията им лицемерна и догматична официална медицина.
Франк Оз (Прецакването, Bowfinger) не е сред любимите ми режисьори, но в Death at a Funeral е магьосник (тази година Нийл Лабют му направи холивудски клонинг).
Don Cheadle е прекалено чувствителният, внедрен в генг-бандата на Wesley Snipes агент, а Ethan Hawke - многодетната фуражка, която си прави сметката да пере пелени с мръсни пари.
В тази бухлата баница за секс с екс и други изконни права на многодетни родители, Мерил Стриип е страдащата (доста неубедително, между другото) от гузна съвест собственичка на гурме-сладкарница, която преживява бурен ренесанс с бившия си мъж Джейк (Алек Болдуин), преди морализаторския жезъл в ръката на Nancy Meyers (Something's Gotta Give) непоколебимо да я захвърли в обятията на Стив Мартин- самотен, наскоро разведен архитект.
Репортерката - Маги Джиленхал, в чието легло Бед Блейк снася златно яйце дрънкайки с любимата си Фендер, е жената с която може да започне на чисто. Синът й Бъди пък е възможност този път да бъде бащата, който не е бил.
Трип до Вегас време по-късно съюзът вече е сключен и удавен в нова порция бълбукащ алкохол. Смаяната пепеляшка е снабдена с пръстен с тежък диамант и тежките илюзии, че с Ваня имат наистина любов. Тъгата е всемирна.
