Има хубави филми и такива, които взимат награди. По ирония на съдбата, историята за която Мики Рурк не взе Оскар миналата година сега проработи за Джеф Бриджес. В първите си две трети, Crazy Heart върви наистина успоредно с Кечистът. Бед Блейк – Д. Бриджес e каубой на любовта. Залязваща кънтри звезда на турне, която събира трохите на славата си по боулинг зали и кръчми. Концертира с наемни банди; гушка заслепени фенки. Това което пази Бед Блейк от реалността е винаги пълната му плоска бутилка.

Репортерката – Маги Джиленхал, в чието легло Бед Блейк снася златно яйце дрънкайки с любимата си Фендер, е жената с която може да започне на чисто. Синът й Бъди пък е  възможност този път да бъде бащата, който не е бил. (Собственият му син е на 24 години и не го е виждал от пак толкова време) Разколебан да не би да се получи прекалено тежка драма обаче, Scott Cooper пуска Лошия Блейк на краткосрочен рехаб.

Очиства занемарения талант от псевдонима му. Уискито отпада с ненужната вина, а силния диалог преминава в послание тип „в мене има още хляб”. Затова пък има един доста не на място (затова и забавен) Колин Фарел –  ученик и съперник на някогашния си ментор. Забелязва се и поредното камео на Робърт Дювал.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Независимо от всичко (включително големите сини, неубедително тъжни очи на Маги) Джеф Бриджес си изпипва с видимо удоволствие ролята и дърпа не само струните на фендера. Това може и да не спасява филма, но пък го прави адски приятен за гледане.