Death at a Funeral (2010)

Франк Оз (Прецакването, Bowfinger) не е сред любимите ми режисьори, но в Death at a Funeral е магьосник (тази година Нийл Лабют му направи холивудски клонинг). Само забележи –

в началните титри те въвежда анимирана 2 D катафалка, която оставя пунктирна среда, докато лавира нагоре-надолу из гънките на топографска карта.

Когато открива адреса се оказва, че има грешка в доставката на клиента. И връща поръчката.

Току-що споминалият се „изключителен”съпруг и баща на средно буржоазна фамилия става повод за рутинно опело и събиране на опечалени близки и роднини. Тоест, един надрусан по невнимание с мощен халюциноген годеник, един мистериозен малък човек, един Юл Бремнър, (като един Юл Бремнър), един известен егоцентричен писател и неговият недооценен брат, приел тежката литературна ръкавица, да държи заупокойна реч.

Веселите пламъчета на семейната клада обаче изненадващо биват пометени от едно шишенце с “валиум” и една коварно изникнала срамна тайна за покойника. Отчаните опити на братята да я потулят, предизвикват вълни от центробежно нарастващ хаос и каскади от неприличен смях.

Е, кой танцува по-добре върху ръба на кича от добрият стар ледено-груб английски хумор?

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!