Equus е филм за психологическа драма от 1977 г., режисиран от Сидни Лъмет и по сценарий на Питър Шафър, базиран на едноименната му пиеса. Във филма участват Ричард Бъртън, Питър Фърт, Колин Блейкли, Джоан Паулайт, Айлийн Аткинс и Джени Агътър
Жюсуа казва че Делон не е слушал хич препоръките му за изграждане на образа на доктора, но пък крайният резултат мен ме задоволява напълно. Осанката, присъствието, дълбочината в жеста, фаталността в интонацията - арсеналът му работи смазан и безотказно и тук.
Mort d'un pourri е политически френски трилър типичен за 70-те, включващ Клаус Кински (!), Мирей Дарк и, разбира се, Ален Делон.
Кръстник на независимото кино, илюстрация на независимостта, пионер в жанра американ синема верите - суперлативите за Джон Касаветис (баща на режисьора Ник Касаветис) са много и с основание.
Със заглавия като Маккейб и Мистър Милър (1971), Дългото сбогуване, Образи, Квинтет, Госфорд парк и Прет-а-порте Робърт Олтман (1925 – 2006 ) заслужено е титулован едно от големите имена на американското (off-Холивуд, както казва Янко Терзиев) кино.
С Граучо Маркс Алън обяснява парадоксалните си взаимоотношения с жените. За илюстрация ни разхожда из връзките си довели до знаковата с Ани (Даян Киитън). С Ани ходят редовно на психоаналитици и подобно скеч на Чаплин, прогресът на единия дърпа другия надолу.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
