На историята за загубила близък и търсеща отчаяно справедливост жена Макдона попада случайно, прочитайки я в обява на улицата, следват години на зреене, прецизиране. Писана специално за нея, главната роля увенчава като корона главата на Франсис Макдорманд.
След успеха на едноименната пиеса на Питър Морган в Лондон и на Бродуей, филмирането й в Frost/Nixon / Фрост/Никсън (2008) от Рон Хауърд изглежда като логично продължение.
С маниакална съпруга влюбена в педалите на своя велосипед и тинейджър в най-мрачния си период, аптекарят Дъг Варни (Рокуел) тушира собствената си незначителност като изписва рецепти за чуждите болки, в никому неизвестно сиво градче.
В чернова озаглавена Седем психопати, LA сценаристът Мартин/Колин Фарел, алтерего на МакДона се опитва да напипа верен тон, заобикаляйки холивудските пата-кюта. Освен заглавието и това че иска да се разказва за "мир и любов", всичко останало за Мартин е в мъгла.
The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford oтказва много хора още с дължината на заглавието си. На Andrew Dominik (Chopper) обаче едва ли пука от това. Прочитът на убийството на документално най-известният северноамерикански бандит е колкото авторски толкова и исторически коректен.
Sket има много силно начало, задъхан модерен ауди/видео монтаж, референции към Ветеран и Fish Tank на Андреа Арнолд, жесток саундтрак, извлечен от хероиновата спринцовка на произволна брит-отрепка и правдоподобни актьори - момичешката банда пали църкви, брули орехи и кърти мивки. Зъби също кърти.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
