Seven Psychopaths/ Седем психопати (2012)

В чернова  озаглавена Седем психопати, LA сценаристът Мартин/Колин Фарел, алтерего на МакДона се опитва да напипа верен тон, заобикаляйки холивудските пата-кюта. Освен заглавието и това че иска да се разказва за “мир и любов”, всичко останало за Мартин е в мъгла. Мъгла която фрик приятелят му кучекрадец (Сам Рокуел) се опитва да разссее, като публикува обява до всички с психо-история за разказване.

Докато по обявата се отзовава убиец на серийни убийци (Том Уейтс), пишман крадецът на кучета, в съдружие с белязан от острието на енигматично минало тъжен типаж (Крис Уолкън) кашира дългокосместия любимец на превъртял бандит (Уди Харелсън).

Писани или разказани, психоисториите и техните собственици (реалност и фикция) са в затворен кръг, в който не се знае кой е първопричина, кой следствие. Любовно отнесени фрагменти и, ала тарантино-ентъртеймънт моделират трагичното и комичното в една непроницаема философия на абсурда.

Всеки от героите е носител на собствена история, което напластяване прави тортата доста висока. Мартин МакДона  (Големият полицай от малкия град, The Shooter, В Брюж) прави поредното упражнение в своя стил с дримтийм, в който всяка звезда си тежи на мястото, а забавлението е само запетайка в двойното дъно на репликите.

Докато Фокс язди собствения си кон, Чита и хвърля мътни белтъци, истинското удоволствие от актъорската игра зрителят изпитва гледайки невероятно изобретателния в употребата на езика Кристоф Валц и експлозивния, огнен ДиКаприо. Ролите им, както и тази на Самюъл Джаксън като черната хрътка-иконом, Куентин пише специално за тях.