Мъглите и планините дишат враждебно, въздухът сякаш е пълен с тегав фолклор и човекът е временен гост. Камерата често гледа към върховете в облаците, предупреждава за опасност.
Социално-икономическият вакуум, заедно с емоционалната зависимост, която популярната психология нарича „Стокхолмски синдром“, тласкат някои хора обратно в прегръдките на насилниците си.
Горката Нуми играе мерилинка, бабаитка, червенокоска, гийк, чиновничка, пънкарка, и последнатанемогадасесетя, които седем джуджета, пардон, персонажа, за пред контролираните от камери, патрули и правителствени копои улици, играят една единствена самоличност, тази на Карен Сетман.
Том Харди е Лев Демидов, праволинеен сталинист. След края на Втората световна не издържа темпото на съветската пропаганда. Подозрения към жена му в шпионаж го довършват.
Джеймс Гандолфини и Том Харди са братчеди с носталгия към бандитския лайфстайл, от които истинските лоши момчета в Манхатън някога са ги изместили. Гандолфини - тромавият Марв, е изпаднал дотам, че планува обикаляне на Европа със сестра си, а Харди-Боб, е контролиращ се до съмнение за умствена изостаналост барман-скрита лимонка.
Simon Staho не ни е спестил нищо от дискомфорта на тенденциозната истина (за феминистките има много храна). В Daisy Diamond виждаме всички модерни и древни аспекти от търговията с плът; модерен канибализъм от най-малката социална клетка до месомелачката на едро, през призмата на една непримирима амбиция.
В момента, в който си склонен да повярваш, че си чул и видял достатъчно, за да приемеш героинята на Сандра Хюлер за хладнокръвно и манипулативно чудовище, фокусът се сменя в противоположна посока и излиза доза аргументи за потенциална пасивна агресия и доброволното късане на връзки с действителността на мъжа ѝ. Това нарочно поставя на изпитание устойчивостта на убежденията ти като зрител – ако въобще убежденията, вече извън киното, се формират на база натрупани аргументи.
