Фантастично посредственият трилър “What Happened to Monday” на Netflix  (известен в ЕУ като „Seven Sisters”) граби внимание единствено заради  Нуми Рапас. Да я видиш седемкратно клонирана е кукичката, която не можеш да си спестиш. Историята на норвежеца Томи Виркола („Dead Snow”, „Хензел и Гретел: Ловци на вещици”), е за 2073-а, когато правителството тероризира с горелки и криостати семейните двойки с повече от едно отроче.

Звучи познато? Истината е, че сценарият на Макс Боткин и Кери Уилямсън издиша грозно. Ако си спомняте Децата на хората, Гатака о прочее филми експлоатиращи детската струна – Hunger Games,  това не е случайно. Ама от фенство до криейтив има път, който Виркола и сие, от мързел или от затъпяване, очевидно не са и понечили да изминат. Дори една сай-фай джаджа няма измислена като хората. Проектът трябваше да попадне в ръцете на режисьор като Neill Blomkamp. Или като Спилбърг. Minority Report е на светлинни години напред, спрямо този румънски (сниман е там) продукт. Въобще, какво се случи с Нуми Рапас? Unlocked (2017), например, с нея и Джон Малкович, е монолитно посредствена, антитерористична тъпотия, в която са нагълтали Нуми с тестостерона на Даниъл Крейг…

Но да се върнем на “What Happened to Monday”. Горката Нуми играе мерилинка, бабаитка, червенокоска, гийк, чиновничка, пънкарка, и последнатанемогадасесетя, които седем джуджета, пардон, персонажа, за пред контролираните от камери, патрули и правителствени копои улици, играят една единствена самоличност, тази на Карен Сетман. Идентичните копия носят името на ден от седмицата и излизат навън единствено в деня, на който са кръстени. Когато Мъндей изчезва.. – е, ясно е какво трябва да направят останалите.

Сестрите са различни само по външен вид, но не защото Нуми не може да им даде характер, а защото в сценария няма и два реда за тях, встрани от плоските и предсказуеми екшън пируети. Има открадната хореография от редица филми. Номерът с окото го помня още от Demolution Man oт 93-a . Това, до което са се домогнали ментално от екипа на Виркола, е да вземат физиката на Рапас, а тя, слава богу, все още е на момиче с драконова татуировка. Уилям Дефо е бащата, нарушил закона, за да отгледа близначките, а Глен Клоуз е адолфхитлерът, който по отвратително некадърно представен начин, анихилира с огън легално откраднати дечурлига. Това става в някакви псевдо футуристични офисчета, коридорчета и стериални телевизионни студиа. Да беше в стиймпънк естетика – иди дойди, ама не е.

Вцепеняващ е тоталният размах, с който е похарчен златния актьорски потенциал и нелошата гръбначна идея. Възхищавам се.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!