Lamb (2021)

Младо бездетно фермерско семейство, изолирано високо в планините живее мълчаливо и примирено в рутината на ежедневните си задължения по стадото овце. Тихата им тъга и стоицизъм са смутени необратимо в деня, когато в плевнята на един от оборите се случва чудо. За да е по свръхестествено времето е по Коледа.
След първоначалното изумление двойката прегръща и тълкува Събитието като подарък свише и свое ново начало. Щастието им расте, тупти и умилява, но то не е изначално тяхно, присвоено е с цената на кръв, която съвсем несимволично ще им бъде потърсена и взета с лихвите обратно. Кошмар. Koгато искаш нещо на всяка цена то трябва да си готов да я платиш.

Lamb / Новородено (2021) е пълнометражен режисьорски дебют за исландеца Валдимар Йохансон (1978). Личи си че има богат опит в киното -работил е по спец,ефекти на няколко холивудски продукции. Сценарият е също негов. Диалогът е прецизно минималистичен, подходът е арт – зад раздкадровката прозират рисувани на ръка картини.

Снимано е така че в исландската природа да няма нищо пасторално и идилично. Да оцелееш в тази дива сурова среда е подвиг. Мъглите и планините дишат враждебно, въздухът сякаш е пълен с тегав, клокочещ от монстъри езически фолклор и човекът, макар технически и да е господар, е уязвим, лесно раним – временен гост. Камерата често обхожда боязливо върхове в облаците, предупреждава за идваща опасност.

Асоциациите със зооморфните богове на Олимп са на масата, заедно с алюзии към библейската символика на агнеца. Сценарият е толкова оригинален, че интерпретациите са безброй. Част от посланието на филма са родителството и етичните граници, които атропоцентричния егоизъм (тавтологията е умишлена) свирепо прекрачва и неговата съдба. Егоизъм маскиран и изобщо неразличим от любовта (или от органичната, физиологична необходимост от такава).

Lamb има е сниман умно и премерено. Като динамика и като цветова палитра всичко съпортва и работи за съспенса. Таймингът е намерен толкова убедително – малки балончета лава бълбукат преди вулканът да изригне. Дълги статични кадри, в които фигурите го прекосяват по хоризонтала, се редуват с динамично “плуващи” над земята. Симетрията или асиметрията в интериорните снимки е търсена психологическа подплата.

Бавното разгръщане на историята е в синхрон с разстилането на слизащата от високото пелена на атмосферична несигурност – природата е отделен пълнокръвен персонаж. Ако това ти навява асоциация с Торинският кон – Бела Тар е ко-продуцент! Кадърът с микрокосмосът в окото на агнеца асоциирах с аналогичен с окото на кита във Веркмайстерови хармонии.

Климаксът е хореографиран пестеливо, но категорично. Целият нордически излят OST на Tóti Guðnason смазва. Внушителната сюита в D минор Sarabande на Хендел те подрепя докато премигаш зешеметен накрая. Едно голямо браво на Valdimar за извратеното исландско въображение. Със сигурност ще мислиш дълго след края.

Магическата й способност да плува в тъмни дълбоки води прави Нуми Рапас (The Girl with the Dragon Tattoo, Прометей) да изглежда абсолютно логичен (и предопределен) избор. Болката от загубеното дете и решимостта, с която сграбчва възможността да бъде майка набъбва портфолиото й на жени, физически изнасящи непосилни изпитания.

П.П

Последните ще станат първи. Най уязвимите създания обръщат хода в хранителната верига и в новозеландската хорър комедия Black Sheep (2006), на обратния смислов ъгъл, но отново с агнешка аномалия.

Ада, името на новороденото в Lamb ми припомни Ада, дъщерята на Мери Шели – авторът на Франкенщайн, какъвто в някакъв смисъл се явява и човекоагнето.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com! Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (2 votes)
5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.