механиката на Холивуд-завода, на емо тежестта на фенството. На живата легенда до на дигиталния мийм.
Франк Пиърс/Ник Кейдж е парамедик, хвърчащ на самоубийствени мисии с линейката из всекидновено умиращ и възраждащ се Ню Йорк - това е филм на Скорсезе, действието не може да бъде никъде другаде.
В "The Runner" Никълъс Кейдж е като в "Цар на войната" - необходимото неизкоренимо зло, което движи икономиката на най-великата сила.
Жестоко занимание, алюзия към разнебитената самооценка на Никълъс Кейдж (хубава роля), бивш затворник и работодател на бачкаторската група. Един ден, подгонено от безпаричие и баща алкохолик, при него се озовава Гари - невръстно, но кораво като кремък момче.
Симпатичен трик във филма с двойно дъно е механизмът, по който става "издърпването" на повърхността на от авторски (арт) монолог към комерсиален филм.
Канава за филма е едноименната книга на S.E. Hinton, авторка и на новелата зад The Outsiders, филмът след който Копола продължава работа с Мат Дилън.
Единственото, което нарушава монохромната гама са цветните рибки-боец. Ужасно многото часовници в различни формати също допълнително изкривява екранното време.