The Runner – за политиката като неизкоренимо зло

В “The Runner”  Никълъс Кейдж е като в “Цар на войната” – необходимото неизкоренимо зло, което движи икономиката на най-великата сила. Само че ескалирало в бяла якичка.
Героят е конгресмен от Луизиана, чиято кариера е на стендбай заради секс с black magic woman.

The Runner

Размекнат в алкохолни пари Колин Прайс сменя тактиката, става хуманист. Прави НПО и работи про-боно за пострадалите от нефтен разлив на Бритиш Петролиъм работяги. Временно, разбира се, докато се “вразуми” и разбере, че с добро не става и че е абсолютно същият тарикат като баща си (сртахотен Питър Фонда), алкохолизиран бивш кмет на градчето.

Прайс се връща в бизнеса с компромисите и лъжите по-силен от всякога. С благословията на далновидна съпруга и корпоративни лобисти. Угризенията и мимолетният флирт с чистата съвест са история.

“Великите мъже са такива, защото могат да поставят гртаница между добро и лошо и да го внушат на останалите, да им помогнат да понесат своята безполезност” – откровено цинична е “майката” на великия мъж (перфектна Connie Nielsen).

В шоурума с персонификации Кейдж отдавна няма нова маска. Изявите му са колаж от доволно известни мимики, но so what. Скучновато заснет, но реалистично мрачен филм на Остин Старк. Проблемът е, че само с едната честност отиваш на кино. Не стига.

Rate this post
5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.