До краен предел (1999) – безсъници в Ню Йорк

Всяко нещо, което си заслужава да бъде направено си заслужава да бъде направено лошо – Ники Илиев (режисьор,сценарист,актьор)


Франк Пиърс/Ник Кейдж е парамедик, хвърчащ на самоубийствени мисии с линейката из мръсните улици на всекидновено умиращ и възраждащ се Ню Йорк – това е филм на Скорсезе, действието не може да бъде никъде другаде.

Франк е гроги, психически сринат от работата, която го убива тип, привиждат му се духове.., особено често този на млада жена, която не е успял да спаси от смърт преди около 6 месеца. Ежедневните срещи със смъртта карат Франк да си мисли че той е този който вършее с косата. Филмът До краен предел (1999) проследява три нощни смени от клаустрофобчния делириум на бедния Франк – всяка една от смените той прекарва в компанията на различен свой колега по съдба (Джон Гудман, Винг Реймс, Том Сайзмор)

Всичко се базира на биографичната новела на Джо Конъли – фелдшер, преживял от първа ръка богоравното наркотично чувство да спасяваш животи на дневна база, чувство гарнирано от вътрешни кризи от 99-те процента време на неизбежен провал. С единият крак е в живота, с другият крачи в смъртта. Но това освен филм на Скорсезе е преди всичко филм на Пол Шрьодер (скрипт) затова ще видиш всичко емблематично за творчеството и шрьодеровите герои. Франк е в нескончаем ролеркостер от изблици на гняв и вътрешните сривове на Травис Бикъл от Шофьор на такси, но Франк има и не малка доза надежда – преди да полудее окончателно, той създава приятелство с Патриша Аркет, дъщеря на един от пациентите си, която има нужда от него. Ник Кейдж е меко, послушно тесто в ръцете на Скорсезе и Пол – без да преживява трансформация (в един фрагмент това е и безсмислено намерение) ти задоволява напълно очакванията за физическа и емоционална отдаденост.

До краен предел (1999) визуално има куп странно допуснати, предвид дримтийма си недостатъци – прекалено често се повтарят мотивите с духовете, за да не ти втръснат и отегчат. Но пък вайба, като стилистично упражнение е предаден и съхранен както и където трябва. Задължителен за всеки, който се счита за фен на Пол Шрьодер. След него спокойно може да си припомниш докуто на Илиян Метев Последната линейка на София(2012).

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg

5/5 - (1 vote)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.