Author: Anton

Jackie Brown (1997) и Пам Гриър – 2 лица на една и съща легенда

С Jackie Brown (1997) Тарантино отдава заслуженото на Пам Гриър, първата голяма афроамериканска екшън актриса, с десетки блаксплойтейшън заглавия в 30 годишната си кариера ( жанр редефиниращ политическия статус на чернокожите през седемдесетте в Щатите, отварящ за преразглеждане расови предразсъдъци, стереотипи и взаимоотношения). Сценарият е по мистери-съспенс новелата Rum Punch на Елмор Леонард(1992)....

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading

Всеки може да направи филм, стига да обича Reservoir Dogs (1992)

‘секи филм на Тарантино завършва като 5 пияни в Лада интернет фолклор Легендарната история на Слай с Роки(1976) е вдъхновение и упование за ранния Тарантино, че може да превземе бизнеса с режисура върху собствен материал. Вместо “Истински романс” Тони Скот е искал да купи сценария на “Кучета в резерв“, но Куентин го къта за себе...

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading

Crazy88 и бенда “5,6,7,8” са само 2 от култовите имена в Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в...

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading

Better Call Saul (2015) или защо смятаме да се чупим (поне за малко) в Албакърки

  С четвърти сезон на Better Call Saul Боб Оденкърк, съвсем заслужено е в апогея на славата си. С дълга, но незабелязана кариера(Mr. Show with Bob and David 1998-95), името му изгря с персонажа на гъвкавия и винаги в беда шано-адвокат в Breaking Bad. Възможностите за развитие на Сол Гудман правилно са подсказали посоката на...

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading

Kids Return (1996) – филм за юношеството и болезнения му смях

Саундтракът на Joe Hisaishi, кажи-речи по-известен от филма, създава особен трепет докато добре композираните картини се отръпват встрани, подобно плъзгащи се врати, и ти разкриват  други картини.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading

Прослушване (1999) – киното, след което вече нищо не е същото

Овдовял тв продуцент прослушва кандидатките си за женитба. Тази, която се откроява най-много е съзблазнително тиха бивша балерина, облечена в невинно бяло. Ореолът на невинност бързо се разсейва, когато вдовецът открива грозни белези по краката на момичето, пробойни в биографията й.., и мъж с ампутирани крайници и език в дома на тихата булка.

Автор на психо-бомбата е японският режисьор Такаши Миике (1960), винаги скандален и противоречив в крайностите до които стига, за което хорър жанра само удобно помага. Real OG! Ревютата за кино гиганта, създал шедьоври като Ichi the Killer (2001) и The Three Extremes (2005) са преизпълнени предимно с мазни хвалебствия и то с пълно основание. Ако си гледал 13 Assassins (2010) знаеш, че диапазонът на интереси за Миике далеч не се ограничава само до ужасите. Така здраво тресе дървото на обществени устои във филмите си, че нито едно клише и установена порядка в писания и неписания ни социален сговор не остава неошамарена от жлъчната му сатира. "Посетител Q" - Bijita Q от 2001, например продължава да бъде най-най-смущаващия филм евър за мен.

Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
Continue Reading
Други