Овдовял тв продуцент прослушва кандидатките си за женитба. Тази, която се откроява най-много е съзблазнително тиха бивша балерина, облечена в невинно бяло. Ореолът на невинност бързо се разсейва, когато вдовецът открива грозни белези по краката на момичето, пробойни в биографията й.., и мъж с ампутирани крайници и език в дома на тихата булка.

Автор на психо-бомбата е японският режисьор Такаши Миике (1960), винаги скандален и противоречив в крайностите до които стига, за което хорър жанра само удобно помага. Real OG! Ревютата за кино гиганта, създал шедьоври като Ichi the Killer (2001) и The Three Extremes (2005) са преизпълнени предимно с мазни хвалебствия и то с пълно основание. Ако си гледал 13 Assassins (2010) знаеш, че диапазонът на интереси за Миике далеч не се ограничава само до ужасите. Така здраво тресе дървото на обществени устои във филмите си, че нито едно клише и установена порядка в писания и неписания ни социален сговор не остава неошамарена от жлъчната му сатира. “Посетител Q” – Bijita Q от 2001, например продължава да бъде най-най-смущаващия филм евър за мен.