Crazy88 и бенда “5,6,7,8” са само 2 от култовите имена в Kill Bill (2003-2004)

Kill Bill манифестира неудържимата страст на Куентин Тарантино към любимите му хонконгски екшъни, траши експлойтешън продукции и спагeти уестърн – референциите и заемките, къде директни, къде с намигване, са безброй. Отделно озаглавените глави изнасят на сцената герой след герой, подобно на дванайсестепенно меню от бъкани с протеини предястия в ресторант четири звезди мишлен. Стилизацията в кадрирането преследва съвършенството. Досега киното не е познавало такава силна(и силова) героиня, каквато е Булката, ака Мамчето ака Черната мамба, ака Беатрикс Кидо, ака още-хиляда-други-нитро-имена на Ума Търман. Подкрепен от цял Deadly Viper Assassination Squad (Вивика Фокс, Луси Лиу и тн.) образът на Ума разсича клишетата за възбудения двуизмерен отмъстител.
С нея Куентин отваря широко вратите за първостепенно присъствие на женски персонажи в сценария. Иронично, имайки предвид че това отваряне нямаше да стане без дейната подкрепа на Харви Уайнстийн, гръб на Тарантино през цялата му кариера…
Обилието визуална храна e предизвикателство дори за поквареното от рекламна естетика и порно съвременно око. Ловкостта в смяната на филтри, ракурси и естетики напомня цирковото изкуство. (Оператор е самият Робърт Ричардсън) Ужасно много японци (освен очевидните Crazy88 и бенда кръстен с името “5,6,7,8”) също са помагали за този резултат, впрочем. Общата тема вендета е жанрово предопределена, но е само повод за насищане с диалог и цвят на пълнокоръвни напълно завършени, надхвърлящи комиксовия костюм характери.
Всеки от тях отразява по нещо от стотиците изгълтани от Тарантино заглавия. За неговия диалог може да се говори толкова дълго колкото и за пренаписването на жанра и обособяването на собствен такъв. Трибютът към филмотечни класики от няколко континента е опакован във възможно най-успешно комерсиалната формула. Парчетата попкултура от различни епохи са скулптирани от тоталитарно авторитарен автор, известен с гаргантюанска ерудиция и с печелещият фенската маса цитат, че всеки може да направи филм, стига да обича достатъчно много киното.
Куентин няма академично образование, негови университети са видеотеката и киносалонът, работил буквално и в двете. Обсесията и отдадеността му към киното не подлежат на съмнение. Бетонирано е и влиянието му в днешната култура. Амбицията му стреля и напред – “Джанго” например произвежда точно този чисто нов в историята на киното герой, с който бъдещите поколения млади афроамериканци ще живеят и прегръщат.
Феноменалният му успех от Кучета в резерв насам е повод за задълбочени изследвания. Словесните конструкции в Убий Бил, както във всички други филми на Тарантино възхищават с простотата и устойчивостта на Бруклинският мост – притежават целия този постмодернизъм за начинаещи, разфасован и секси съчленен наново във форма неустоима за глобалният маркет. Текстовете му – сочни каскади на жонгльорското изкуство задоволяват епикурейската самолюбива жажда за още и още от най-доброто, което езикът може да достави. Глазурата от цитати заплашва да ти докара диабет. Кресчендото е нескончаемо и действа като конска доза редбул. Оркестрацията с музика заслужава да й се посвети научен труд. Само Скорсезе има това усещане за тайминг и прави такива турбо подборки на хитове. Може да разбереш и следиш филма само на аудио. Парчетата от ост-а подготвят, съпортват и архивират в златна капсула всяка отделна сцена, било то масовка или близък кадър.
Куентин прави с Ума Търман това, което Щрохайм е постигнал със своята муза Марлене Дитрих. Способността й да изнесе физически двете части нa екстраваганцата с всичките тези кунг-фу придобити не на шега умения е невероятна. Тарантино сам казва, че през 30-те Ума е щяла да бъде по-голяма звезда и от Гарбо.
Изключително интересно е дали след “Hatefull Eight” Тарантино ще се отдаде на писане на драматургия за театър, както неведнъж е споменавал. Идеята думите му да са достъпни за интерпретация от всевъзможни актъори в един изчистен от технология и визуален натиск контекст е любопитна.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!