Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук е, че адаптацията на едноименния роман на Кутси е направена лично от него.
Осемдесетарски Бостън, италианска vs ирландска мафия, корупция; материалът в Black Mass почива върху тру сторито на главореза Джеймс “Уайти” Болджър, излежаващ още първата от 12 доживотни присъди в САЩ. Toва е вторият филм за Уайти след като в Departed Джак Никълсън го закова безпардонно. Както е редно след “Добри момчета”, разказът върви отзад-напред. Ретроспективата разгъват...
Transcendence е поредния сай-фай антиутопичен продукт. Разбунтувал се срещу ограниченията на човешките тяло, разум и Бог мизантроп (Джони Деп) импринтира гения си в супер компютър -дело на живота му.
Ритъмът на The Brave е толкова смело разтегнат, че емпатията към нарцистичния, с визия Дон Хуан де Марко(94) Деп бързо се изпарява. Лириката подгряват самовлюбени акустични китари; музикално отговорен е Иги Поп (с камео), ама честно казано няма нищо от Иги Поп. Гето екстериорът (сводници, зомби индъстрил типажи, метиси, бели фрикове) допълнително играе на социалната струна.
Деп играе обиграно (с респект към Малкович от Опасни връзки), с видимо удоволствие, обогатявайки стария си реквизит с почти новия характер на романтик горящ в огъна на егоизма.
През 1752 г. Джошуа и Наоми Колинс заедно с невръстния си син Барнабас отплават от Ливърпул, Англия, за да започнат нов живот в Америка. Но дори океанът не може да отмие тайнственото проклятие, което тегне над семейството им. Две десетилетия по-късно светът е в краката на Барнабас (Джони Деп) – или поне градчето Колинспорт, щата Мейн. Собственикът на имението Колинууд е богат и влиятелен плейбой в разцвета на силите си, който допуска гибелната грешка да разбие сърцето на Анджелика Бушард (Ева Грийн). Вещицата (в пълния смисъл на думата) Анджелика го обрича на съдба, по-лоша от смъртта: тя го превръща във вампир и го погребва жив.
провокативен филмов триптих, който отново събира зашеметяващата Ема Стоун и несравнимия Йоргос Лантимос и изследва коварните и интригуващи теми за властта, контрола, свободната воля и динамиката на човешките взаимоотношения, представени по типичния за скандалния режисьор начин.
