“Има нещо, което ми е пред очите, а аз все не мога да видя какво е”

Параноя, колониален терор и морален упадък на границата на Империята (предполагаемо британската, от края на 19-ти век, но като архетип конструктът е заменяем). Военните са в панически страх от варварите в пустинята (събирателно за номадите или за всеки извън Империята). Отрядите на Империята смущават запокитеното в пустошта селище за да предотвратят мнима заплаха от мнимия враг. До преди тях оазиса-крепост се управлява мъдро и мирно от Магистрата. Репресиите на варварите в мундири задават етичния и физически неравностоен конфликт между Магистрата и Полковника (искра към Пилат Понтийски -Исус дискурса).

Всяка кино интерпретация на литературна класика е спорна и примерна. Тази на Waiting for the Barbarians не прави изключение. Уникалното тук обаче, е че адаптацията на едноименния роман на Кутси от 80-та е направена лично от нобелиста. Като Кутси афисионадо, за мен това е подарък. Изумително, но е истина – бил е в подготовката за снимки в Мароко. Това е и най-голямото достойнство на филма – езикът. Новелата не е осакатена по никой начин, което е привилегия и за каста и за зрителя.

Недостатък е може би режисурата на 41 годишния колумбиец Ciro Guerra (Embrace of the Serpent 2015), който прави Джони Деп да изглежда като че е във филм на Тим Бъртън. (Корекция – Джони Деп е съпродуцент с Андреа Лерволино, съответно финансова причина продукцията да види бял свят, така че образа му е такъв по негова воля) Неговият Полковник Джол е визуално атрактивен, но твърде схематично стилизиран. Все пак зад маската на социопата, зад черните заплашителни, залепени на лицето очила, играта на Деп ни кара да мислим какво всъщност изгражда този човек без емоции, сам жертва на бронята и непроницаемостта си, какво му се е случило за да бъде такъв. Марлон Брандо (Полковник Курц oт Апокалипсис сега), би се радвал да види работата на колегата си и приятел, мисля.
Трябва да се отдаде дължимото на Ciro Guerra (Кутси лично го е насърчил да “пипа” смело материала му) – филмът се разпалва бавно, като цяло актьорската игра е чудесна и носи отпечатъка на честен, авторски подход, който превежда посланието на влъхвата ДМК на свой собствен кино език.

Робърт Патинсън (Офицер Мандел) сякаш в опита си да подражава, или поне да не изостава от Джони Деп, също стои малко анимационен в изблиците си на гняв. Достоверността убягва и от иначе стабилно оправдания избор на деликатния и внасящ много човещина сър Mark Rylance (актьор, драматург и театрален режисьор), за което той не виновен. В доста ситуации неговия Магистрат изглежда наивно безпомощен. Така или иначе филмът е свършил страхотна работа за популяризирането на книгата и името на хуманиста и “летописеца на Времето” Д.М.Кутси. Повече зрителят може да научи за втъканите нива във филма, ако вникне и попрочете историята на южноафриканския писател, съвременник на доста южно африкански войни – Border War (1966 – 1990), Natal Civil War (1987- 1994), отделно тази за освобождение от Апартейда, продължил от 1960-та до 1994-та.

Преди Полковника да нахлуе, Магистрата минава няколко фази, от пасивна към активна осъзнатост. Ангажира се истински едва когато допуска до сърцето си, осакатено по време на садистичен разпит момиче (Gana Bayarsaikhan). Полковника и Полковника са двете страни на империализма – завоевавателя и спасителя, като е показано, че и двамата на свой ред могат да бъдат лесно виктимизирани от тези, които завлядяват или спасяват.

Магистрата за себе си и кърнъл Джол: “Аз бях лъжата, която Империята си казва, когато времената са лесни, той истината, която Империята казва, когато духат сурови ветрове.”

Естетизацията на режисьора е преувеличена във всяка една посока и в повечето случаи преднамереността е удачна. За разлика от финала на романа тук варварите пристигат. Алегориите към днешните агресори са явни. Всъщност, към днешна дата алегорията отстъпва място на действителността, а дори и 80-та година по времето на излизането на романа бруталната реалност е прозирала директно. Предупреждението за краха на човешката цивилизация като ценности и култура е повече от красноречиво. Прогнозата да останат такива и занапред, уви, е твърда.

Границата е толкова силен символ. Тя е не само териториален маркер, а и психологически. На допустимото, на мислимото, на немислимото. На това какъв натиск може да издържиш, доколко и дали ще се огънеш, счупиш.

Има не една връзка с Татарската пустиня на Валерио Дзурлини от 72-а, по романа на Дино Будзати от 1940-а, което при факта че самият Кутси го намира вдъхновяващ въобще не е странна. Радвам се, че Деп е в афиша. С името му се надявам филмът да възбуди апетит и към другите сходни бисери в творчеството на ДМК – “Позор” (1983) и “Живот и страдания на Майкъл К”(1993) – и двете наградени с Букър.

Заглавието В очакване на варварите Кутси заема от поема на гръцкия поет Константинос Кавафис (1963-1933). В поемата става въпрос за дебат между сенатори на предполагаемо Древен Рим. Както се подразбира сенаторите са в очакване на нахлуване на варвари. А думата варвари в Древна Гърция откъдето идва, е обозначавала хората, които не са като тях, не говорят езика им и не следват обичаите им.

Забележително би било да се чуе и види някое от изпълненията на 135 минутната опера ‘Waiting For the Barbarians’ на известния и влиятелен американски композитор Филип Глас (1937-), написал музика за нея 2005-та година.

Kaто референция към проблематиката в романа на Кутси се сещам и за мъчното за гледане, но дълбоко истинно творчество на чикагския художник Leon Golub, (1922-2004), който в продължение на десетилетия (заедно със съпругата си художничката Нанси Сперо), системно и методично бие камбаната с всяка своя картина на опресори и опресирани. В този мрачен диапазон е и провокативната продукция на друг любим автор – американския художник, живеещ в Йоханесбург Роджър Балън (1950-). Балън, Голуб и Кутси определено са в конницата на Апокалипсиса.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни станеш патрон. Може да ни подкрепиш и като цъкнеш ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Последвай ни и в IG: @movies.bg