The Brave (1997) – Деп режисира приятелчето си Марлон Брандо
Ритъмът на The Brave е толкова смело разтегнат, че емпатията към нарцистичния, с визия Дон Хуан де Марко(94) Деп бързо се изпарява. Лириката подгряват самовлюбени акустични китари; музикално отговорен е Иги Поп (с камео), ама честно казано няма нищо от Иги Поп. Гето екстериорът (сводници, зомби индъстрил типажи, метиси, бели фрикове) допълнително играе на социалната струна.
Това съдържание е достъпно само за Премиум членове.
Присъедини се сега
Присъедини се сега
Already a member? Log in here
